събота, 27 декември 2008 г.

МИЛОСТ ЗА НЕРОДЕНИТЕ!



Иде Рождество Христово. Нека си спомним, че това не е само денят, в който колим прасета и ядем кървавица на корем, а денят, в който там, на изток във Витлеем, в един мизерен обор, в яслите, се е родил Синът Божи. Заченат от Светлина, Той е проплакал за пръв път в мрак и бедност. Но когато чули Неговият глас звездите и небесните сфери запели тържествуващ химн с кристалните си гласове, а мъдреците се поклонили дълбоко пред младенеца.
Но аз мисля, че всяка майка донякъде е Богородица, защото ражда в страдание и дава шанс на новия живот. Мисля също, че всяко зачатие е свещено, защото, когато създаваме тук, на тази земя новите поколения, ние извършваме най-сакралното, най-мистериозното тайнство.
Затова с болка прочетох разтревоженото писмо на една чудесна млада жена. Тя заченала нов живот и, в трудностите, грижите и горчилките, които последвали, дълго се колебала да запази ли детето или да абортира. Човечността, любовта и смелостта надделели над егоизма, страхливостта и мрака. Жената не посегнала на бъдещия живот, а го съхранила, въпреки препятствията, мизерията, страданията. Сега живее и се бори за прехраната си в емиграция, но е благословена с най-чистата радост и утеха, с едно малко слънчице, което осмисля всеки ден, всеки миг от нейния труден път. Поклон пред куража и правилното й решение!
Когато все още страдала от вътрешна борба и колебания, тя потърсила материали по въпроса за абортите и открила ужасяващи факти:
От 1956 г., когато абортите били официално разрешени, до сега са абортирани повече от шест милиона деца. Шест милиона! И това е само по официалната статистика, а мнозина предприемат нелегални аборти, които не влизат в тия данни. Представете си само за момент: за половин столетие цяла една нация е запратена в небитието, в царството на сенките. Толкова нереализирани възможности, толкова погазени тайнства и надежди! Колко ли бъдещи герои, мислители, творци са изрязани като злокачествен тумор и захвърлени сред биологичните отпадъци? Признавам, че съм малко консервативна по въпроса и гледам на аборта почти като на убийство. Вярвам, че нероденият живот е все пак живот. Мисля, че семейното планиране трябва да се прави не след зачеването, а преди него. Науката е напреднала достатъчно, за да се вземат превантивни мерки против забременяване. Но не бива да се унищожава вече създаден човешки живот. Не бива!
Представете си шест милиона сенки, които никога не са поели глътка въздух, никога не са видели слънчевата светлина, никога не са били прегърнати с обич. Не може да се третира човешкият зародиш като боклук! Това води до безплодие и душевна деформация при майките, до много кармична вина за всички.
Преди няколко дни видяхме скръбта на семействата с празни детски колички. Скръб, с която безскрупулните ни политици най-мерзки се подиграха. Но очите на тия наши сънародници, човешката им болка, празнотата, която ги гнети нараниха всеки в тази страна, който има съвест и сърце. Всички ние страдаме с тях и за тях и ще се борим за тяхното право на поколение. Ала видяното би следвало добре да бъде запомнено от всяка жена, която планира аборт. Нека добре си помисли колко щедра е природата с нея, какъв свещен дар й е дарила, а тя се готви да го унищожи…
Моля ви, не ме разбирайте погрешно. Не съдя ония, които са предприели тази крачка. Мога донякъде да разбера техните мотиви: слаби и беззащитни, лишени от подкрепата на партньор или родители, затънали в бедност, те се страхуват ще могат ли да дадат нужното на едно човешко същество, ще осигурят ли хармония и шансове за по- добро бъдеще на новия човек. Затова предприемат фаталната стъпка. Затова убиват плода в утробата си. Непростимо е подобно деяние у глезли, които абортират, за да не си развалят фигурата, да не си прекъснат кариерата, да не би партньорът им, когато научи за бременността да се уплаши и избяга от тях. Но аборт, направен от безизходица и отчаяние, е простимо, макар и погрешно деяние.
Та съвсем не си позволявам да бъда морален ментор на достойни и измъчени жени, страдали достатъчно. Всеки човек има право на свободен избор и следва своята истинска и неповторима духовна пътека. Все пак, обаче, не отнемаме ли правото на избор и свещеното право на живот на новия човек със своите действия? Ако се решите на такава постъпка, моля ви, направете го само, ако няма никаква друга перспектива, никакъв шанс. А почти винаги има. Вярвайте, почти винаги. Ето тази непозната жена, към която изпитах искрено уважение, е била сама, без възможности за препитание в България, без духовна и материална подкрепа. Тя също се е колебала какво да предприеме и е решила да роди детето след дълга вътрешна борба. Сега, обаче, и за миг не съжалява, че е избрала трудния и стръмен, но истински и светъл път. Младата майка, чието дете е на малко повече от година, иска да сподели какво щастие е донесло детето в самотния й живот, каква перспектива, колко надежди. “Пишете за това” - помоли ме - “Ако дори една бременна жена, която се колебае какво да стори, бъде спасена, това ще си струва”. Напълно съм съгласна и се обръщам точно към младите жени на кръстопът:
Помислете, преди да поемете в лесната посока, За момента, ще решите затрудненията си, но ще бъдат ли спокойни идните ви дни и нощи? Няма ли да усещате скръб и празнота? Няма ли да се чудите момче или момиче е било? Какъв цвят са щели да бъдат очите му? Що за човек щеше да излезе? На кого щеше да прилича? Така една цяла вселена от обещания, загадки, радости и тревоги с един замах ще падне в окървавения леген, а човешкото същество, младенецът, най – великото човешко творение ще отиде сред сенките и мъглите на небитието и бавно ще се превърне в един изстиващ спомен, в смътно чувство на горчилка и вина, на празнота в душата и утробата. Не го правете, не убивайте щастието си!
И, за финал, искам да се обърна към управляващите, към ония, от които зависи по-малко човешки зародиши да попадат под ножа и повече детски колички да бъдат пълни:
Дребните и едри кражби, алчността, корупцията и продажността, все пак, могат да ви бъдат простени, защото всички хора са грешни. Но безразличието към грижата за дечицата, безсърдечието към младите майки, безчувствието към опустяващата ни и умираща нация, към изчезващия ни народ - никога! Защото това се нарича геноцид, а за това престъпление няма давност нито пред бога, нито пред хората. Няма и изкупление. Когато гласувате смешните суми за детски надбавки, когато посягате с алчните си лапи към фондове за лечение, подпомагане или зачеване на деца, помислете какво причинявате на себе си и на своите деца, каква кармична тежест и какъв грях им стоварвате! Не посягайте на кървави пари, не проявявайте арогантно безразличие към майчинството и децата! Не се обричайте на народното и божие проклятие! Защото сенките на убитите неродени дечица гледат. Гледат и съдят.
Идва Рождество. Ден, в който си спомняме, че всяка майка е светица и ражда един малък Бог. Нека за миг си спомним, че сме човешки същества. Дори и политиците… Нека заедно се помъчим да допускаме по-малко празни люлки, колички и утроби, по-малко болка, кръв, отчаяние и гибел. Вината за тия шест милиона убити дечица тежи върху всички нас. Нека се борим за всеки детски живот като за собствения си. Милост за неродените!

Паула
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).
Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok.net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

четвъртък, 25 декември 2008 г.

ТОЙ СЪЩЕСТВУВА!




Преди няколко дена наш сънародник, който живее и работи в Мюнхен от повече от две десетилетия, ми изпрати копие от един доста тревожен материал, озаглавен “Вероятно няма Бог”.
Според написаното, асоциация на атеисти в Лондон събрали финансови дарения и уредили от януари върху лондонските автобуси да се появи следния надпис: “Вероятно, няма Бог, така че спри да се тревожиш и се наслаждавай на живота!” Същият тип организация в момента набира средства във Вашингтон.
Статията изразява безпокойство, че, напоследък, автори, които пишат на антирелигиозни теми, се радват на доста добър тираж и дори направо стават бестселъри. Такова е положението с Даункинс, наричан ротвайлерът на Дарвин и книгата му “Миражът за Бог”, с Кристофър Хитчънс (“Бог не е добър”), със Сим Харис (“Краят на вярата”) и с Мишел Онфре (“Трактат по атеология”). Смята се, че в Испания се увеличавали по брой случаите на апостазия (заявки за отказ от религиозна принадлежност).
Естествено, сподвижниците на такива каузи се стремят да декорират идеите си с красиви, възвишени и благородни етикети. Те говорят за хуманизъм вместо култ към определено божество, смелост да се отречеш от илюзиите, здрав разум и пиетет към науката.
Бих аплодирала дори кредо, което не споделям, ако искрено вярвах, че то би направило човечеството по-щастливо, по-мъдро и по- добро. Мисля, че и Бог би приел отхвърлянето Си, стига то да носеше светлина и удовлетворение на човеците. Защото Бог е апотеоз на най-висшата и безкористна любов и вярва дори в ония, които не вярват в Него.
Не смятам, обаче, че хората, които искрено бъдат убедени, че Бог не съществува, наистина ще се “наслаждават на живота” и ще “спрат да се тревожат”. Напротив, сигурна съм, че едва ли нещо друго под слънцето би могло да направи човека по-нещастен, самотен, ожесточен и порочен. И как да бъде другояче? Нали без вярата в Бога ще стигнем до идеята, че нашият живот, цивилизация, идеали и усилия са просто една голяма шега, една гротескна космическа безсмислица. Съгласна съм безапелационно с оня мислител, който е заявил, че, ако нямаше Бог, човечеството трябваше да го измисли.
Действително, съмнението в добротата и дори в съществуването на Създателя също е част от нашата природа и са го изпитвали дори и най-възвишените, духовни и свети човешки същества. Изпитвал го е сам Иисус, когато в страданието на разпятието е промълвил през напуканите си от жаждата и болката, посинели устни: “Татко, защо ме изостави?” Изпитвал го е Тома Аквински, Августин Блажени, Апостол Павел. Тази болка на съмнението и тази най-страшна тревога винаги са извирали от морални колебания, които, накратко, могат да се изразят така: “Ако съществува Бог и Той е милосърден и добър, защо по света има толкова страдания, несправедливост и жестокост? Къде е Той? Защо не въздаде Божествената си справедливост?” Тия наистина тежки и страшни човешки въпроси не могат да получат отговор тук, в рамките на този земен живот. Ние сме ограничени от сетивата, материята и триизмерното пространство и можем да видим само един фрагмент от картината. Все едно да гледаш гоблен, от който са избродирани само няколко квадрата и да се възмущаваш, че мотивът му е безсмислен и няма никакъв ясен образ.
Атеистите се опитват да наложат представата, че без вярата човек не само няма да стане по-зъл и грешен, а, напротив, насилието щяло да намалее. Те се аргументират с множеството злини, извършвани в името на вярата през вековете човешка история. Даункинс заявява: “Ние нямаме намерение да слагаме бомби, нито да обезглавяваме, да убиваме с камъни, нито да палим клади, нито да разпъваме на кръст, нито да разбием някой самолет върху небостъргача на противника”. Действително, безумието, насилието, тероризма и човекоубийството често са придружавали религиозната вяра. Но фанатизмът не е идея на Бога, а на човека с неговия свободен избор. Освен това, организации като ИРА, Ал Кайда и други подобни използват вярата само за оправдание. Винаги става въпрос за политически и икономически интереси, за алчност, сметки, интриги и ненавист. А какъв би станал човек без вярата? Ами мисля, че случилото се през двадесети век при управлението на тоталитарните режими, които отричаха религията с подобни аргументи, добре ни показа това. Резултатът от безверието е политически фанатизъм, нетолерантност и омраза. Резултатът са крематориумите и концлагерите, разстрелите и дивото, жестоко насилие. Сякаш човекът крещи в лицето на бездушния космос: Щом няма Бог, смисъл и надежда, ще си правя каквото искам. А аз искам да убивам, да грабя, да мамя и крада, защото без Бог, смисъл и надежда съм просто едно животно! Ето така би се радвал съвременникът ни на факта, че, вероятно, Бог не съществува. Прилича ли ви описаното на нещо, на което бихте се наслаждавали? За какъв тип човек използваме думата “бездушен”? И какъв би бил резултатът, ако сведем човешката същност от тази на духовно създание в тази на обикновено многоклетъчно? Харесва ли ви поведението на червените новобогаташи, рожби на посткомунизма и на научния атеизъм? Кражби, измами, корупция, насилие и организирана престъпност. Това ли искаме от битието? А тия явления, скъпи ми приятели, са плод на социалистическия научен атеизъм. И не става дума, че тия хора били лоши, защото не се страхували от ад и Божие възмездие. Не, те са лоши, защото са повярвали, че са просто многоклетъчни бозайници, сляп резултат от комбинацията на органичната материя, зверове. И след като са повярвали в това, защо да не се държат точно като такива? Светлината на мисълта за Бог, за духа, за доброто и красотата ни превръщат в благородни човешки същества, а от безверието оскотяваме.
Това падение е още по-безсмислено, защото Бог съществува. Изявлението ми не е плод на сляпа фанатична вяра, а на здрав разум. Чудя се как учени, чийто кръгозор би трябвало да е широк, а логиката им - безупречна, заравят глави в пясъка или се извръщат при всяко сияние на тази очевидна истина. Как сме потънали в такъв абсурд? Дори неандерталците смътно са осъзнавали невидимата сила на Духа и са погребвали мъртвите си в зародишна поза, с лице към слънцето. Всеки прост селянин, който усърдно копае картофите си, всяка празноглава манекенка, всяко дете, ако не си затворят очите тенденциозно, просто ЗНАЯТ, че “има някаква сила”. Тази вяра е в самите ни клетки, в гените ни, в родовата ни памет и в ония дълбини на същността ни, където грее светлината на духа.
Аргументите на учените, които отричат Бога са толкова абсурдни, че направо ме разсмиват. Един изследовател би заявил, че Бог няма, защото не го е открил в своята експериментална епруветка. Ако сте живели в ония времена, след първия орбитален полет на съветските космонавти, марксистите философи наперено твърдяха, че космонавтите не видели в космоса Бога. Значи, “дълбоко интелигентното” заключение е, че Създател няма. Все едно, че Бог е химикал или метеор и е нужно да се доказва, като излезе с поклон на сцената на абсурдния ни театър, след кратки аплодисменти.
Нали атеистите вечно заменят думата Бог с други техни свещени фетиши като Партия, Наука, Разум. Е, драги скептици, намерихте ли секрет от науката в епруветките си? Срещнахте ли в Космоса Негово Величество разума? Абстрактните, извънсетивни представи просто не се доказват по емпиричен път. Без духа, без вярата и светлината, всички напъни на вашата наука са просто пукот на сухи, безплодни тръни.
Професор Крикот дава един прекрасен пример със златните рибки. Всичко, което те могат да изследват, са теченията в техните аквариуми. Ако съдят по наблюденията си върху тях, собствениците им не съществуват. За мидите, полепнали по морското дъно, затворени в здравите си варовикови черупки, идеята за небе изглежда като мит, като глупаво суеверие, илюзия и безсмислица. Значи ли това, че няма небе? И, помислете, какво предпочитате да бъдете миди или човешки същества?
Вгледайте се във венчелистчетата на една цъфнала праскова, вижте залеза на слънцето вечер. Вслушайте се в песента на славеите и в гукането на малкото си дете. Всяко дребно същество, всеки детайл на тази планета е като част от единен и прекрасен архитектурен план. Прилича ли ви всичко това на резултат от случайни комбинации на белтъчините и въглехидратите? Глупости! Все едно няколко милиона маймуни за няколко милиона години да сътворят “Хамлет” или някоя от фугите на Бах.
Всеки от нас, всяко човешко същество носи у себе си частица от Божествената светлина. У нас има сила, която не можем да си обясним с материализма. Тя кара молещата се монахиня да получава върху дланите си рани, подобни на тия на Христос. Тя прави възможно йогините да издържат на студ и огън и дори заровени в земята. Пак тя движи нозете на нестинарките, танцуващи върху жарава, без да се наранят. Тази духовна сила води до това да виждаме величие в пирамидата, когато едно животно ще види само голям обект, който нито е враг, нито става за ядене. В слънчевия залез Кастанеда вижда проход към светове, а животното - това, че става студено и трябва да се прибере в дупката си. Какво предпочитате да бъдете - Кастанеда или скот, който мисли само как да разкъса враговете си и да натъпче стомаха си? Достатъчно е да се вгледате в българските политици, възпитани в научен атеизъм и да си отговорите харесват ли ви такива скотове.
Няма светъл ум на тази планета, който да не храни вяра в Бог. Нютон, Айнщайн, Гьоте, Достоевски… Наивни и суеверни глупаци ли са тия хора? Кант е създал четири “доказателства”, че Бог не съществува, но, накрая, бивайки честен и непоколебим мислител, взел че открил едно пето, което прави останалите на пух и прах.
Сега, в навечерието на Рождество ми се иска да ви кажа: Това, че не вярвате в Бог няма да ви прати в ада, нито ще ви обрече на някакви вечни мъки, но ще превърнете в ад своя живот тук, на земята. Вече сме започнали. Нека не се обричаме да живеем в един сив свят на силикон, пластмаса, безмозъчни сериали и сметища. Свят, където мозъкът бавно, но сигурно деволюира. Свят на хищници и плячка, на безсъвестно бездушие и егоизъм. Ще се наслаждавате ли на такова битие?
Дори да е просто вълшебна приказка, предпочитам този, другия свят. Свят, в който земната жена ражда Спасителя и в болките и страданието си става божествена. Свят, в който Синът Божи, готов да разтърси света се е появил не в златни или кристални дворци, а в ясли и се е жертвал като агне за да измие с кръвта си греховете ни. Свят, където тримата магове, се прекланят пред невинната любов и саможертва, а на небосклона изгрява Витлеемската звезда. Свят, където сме духовни и светли същества.
Рождество не е само пържоли, премии и промоции. Нито разкош, разврат и реклами.
То е небе, надежда и невинност. Майчинство, милост и молитва.
Защото, повярвайте ми, Бог съществува.

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

събота, 20 декември 2008 г.

ХИГИЕНИЗИРАНЕ

Ключът за премахване на магическа намеса е поместен в книгата “Пътят към Свещената магия” на издателство Дилок ("Dilok Publishers" - http://dilok.net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Сънувах странен сън. Кепенците на цялата ни държава бяха спуснати, а над тях светеше ярък надпис: “Санитарен полуден”. Много шантаво, нали? Е, май не чак толкоз… Щото, като се позамислим, всичко у нас май се нуждае от яко почистване и разчистване. Потънали сме до шията в боклуци. Или чак до ушите.
Улиците ни са задръстени от смет: пластмаса, мазни хартии, кучешки и човешки изпражнения, гнили плодове и политици. Вони! Дори генерал Бойко с летяща бригада от булдозери, багери и камиони не може да изрине тази грамада.
Душите ни също напомнят контейнери за смет. Преливат от страх, завист и злоба, от компромиси и лъжи, от съмнения и предателства.
Трябва да почистим културата от чалга, образованието от ерзац ценности, науката от халтура, медицината от търгаши и касапи, чиновничеството от корупция, бизнеса от мутри. SOS! Спешно ни трябва хигиенизиране! Но как? Все пак, една държава не е спретната улица в немско или австрийско предградие и не може да се почисти с обилно количество вода и течен сапун. Деликатна работа е санитарният полуден на държава.
Първото затруднение иде оттам, че България отдавна се дели на НИЕ и ТЕ.
НИЕ, това е народът, електоратът, балъците, ония, отстояването на чиито права е окачествено като “евтин популизъм”. Това са хората с високи сметки и с минимални доходи. Ония, които затягат коланите и се чудят какво да изберат – пържоли или парно. Хорицата, които зиме живеят на картофи и онова, което са успели да натикат в бурканите. НИЕ сме гражданите, които, през лятото и в почивните дни, ходят на село да сеят фасул или търсят сезонна работа по строежите, та да могат да си плащат тока през зимата. Нещастните и презрени писатели, журналисти, актьори и учени. Презряната тълпа.
ТЕ – това е политическият и икономически “елит”. Тук са тарикатите с много нули след единиците при изчисляване на месечния доход. Министри, депутати, бизнесмени от сенчестия и осветения или изпран бизнес, консултанти, адвокати – мошеници и лакеи. ТЕ са върхушката. Вместо за пържоли или парно, те си мислят за сьомга или чер хайвер. Вместо за цените на автобусните билети, за модела на лимузините си. През лятото ходят в Малта или на Канарските острови. Ние си купуваме хладилници на лизинг, те – яхти в брой. Ние бачкаме, а те координират, ние творим, а те администрират, ние пищим, а те изчисляват статистическата стойност на нашата болка. Ние полудяваме, а те успокояват нервите си в сауни и джакузи. Единствената книга, която те понякога четат, е чековата си книжка.
Ние и те. Вечно и завинаги НИЕ и ТЕ.
Естествено, между тия две категории ще възникнат “леки разногласия” по въпроса за грандиозното почистване. Неизбежно е!
Като начало, възгледите ни по въпроса кои са боклуците и кои – чистачите доста се разминават.
ТЕ виждат като ненужни отпадъци на общественото развитие старците. Какво от това, че са се трудили честно цял живот? Какво от това, че комунистическата върхушка е изпокрадила пенсионните фондове? Нали в момента те не стават за доене, нито са производителни товарни животни? Доходът, с който се предполага да живеят, да се хранят, да се топлят и лекуват, не е достатъчен и за едно от тия пера. Разбира се, никой не говори за глезотии като книги, театър, курорти. Вярно, Емилия Масларова ги зове в ефир “скъпи майки и бащи”, разтърсвайки кокетно къдрици на стойност месечния им доход. Вярно, уредиха за най-послушните пенсионери - активисти курорт, та да оправдаят вливането на държавни пари в нечии частни хотели. Независимо от лицемерните лирични отклонения, обаче, горчивата истина си остава: поради липса на коефициент на полезно действие, поради слаба рентабилност като роби, според нашенския “елит”, старците трябва да си ходят от тая земя…
Според ТЯХ, ненужен отпадък са и инвалидите, раково болните, диабетиците. “За какво ни са обречени хора?” – чудят се те. – “Защо да харчим скъпи медикаменти, та да ги задържаме на тая земя?”
ТЕ искат да се отърват и от всички неродени дечица, защото новото поколение значи бъдеще, а стихийното, неуправлявано бъдеще може да поиска да погледне слънцето и да натика мрака в ъгъла. За тях е по-добре, мераклиите да раждат да стават все по-малко. Затова ги поставят в капана на безперспективност и мизерия. За младите жени има кратко майчинство и държавни субсидии, недостатъчни и за пакет памперси. Не рядко, смазаните, унижени и отчаяни майки абортират, за да не гледат глада и страданието на поколението си и да не създават нови обречени нещастници. ТЕ и за миг не виждат смисъла на свещения стремеж на нереализираните майки да заченат. За тях светлината, смехът и животът изглеждат едно ненужно и заразно бреме. Предпочитат празните колички да си останат празни. Това ще значи по-малко неприятности. Едно нищожество, назовало се народен представител се видя в ролята на “оплодител”. Не разбира ли, че петни нещо толкова свято като Рождеството или … мечтата за Рождество?
За ТЯХ вредни и опасни са и будните и интелигентни млади хора. Нали умното чело трудно търпи наведена глава и робски ярем? Най-изгодно за управниците е да смажат самочувствието на младите интелектуалци с жалки трохи от господарската трапеза и с унижението да им бъде началник нечия послушна синекурна издънка. Така се спасяват от риска да завее “вятърът на промените”, който винаги лъха от силата на младостта.
ТЕ се боят като от светената вода и от разпятието и от силата на свободното слово. Истината жигосва, трансформира, освобождава и унищожава злото. Ако кажеш, че царят е гол, великолепните кадифени и златотъкани дипли на лъжата и мозъчното промиване ще изчезнат и ще видим само…един гол, охранен и жалък задник! Ако имаше начин да си внесат от Китай или от Виетнам хора послушни, със сръчни ръце, но импотентни, без език и малоумни, ТЕ щяха да се почувстват щастливи. Словото е от Бога. То гори, бие като камбана, жигосва и терзае нечистата съвест. Затова “другарят” Пирински предложи медиите да консолидират автоцензура и да “хигиенизират” ефира. Браво другарю председател на Народното събрание! Доколкото знам, дори и Гьобелс и Вишински не са стигали дотам в цинизма си! Но не се опитвайте да превърнете медиите в свои шутове и лакеи! Поне част от тях, няма да се поддадат на този опит. А, ако млъкнат всички хорски уста, и камъните ще запищят от мъка и унижение! Как смеете да се сърдите , че някой, било г-н Трифонов, било друг, подбуждал към неуважение на институциите? А с какво го заслужихте това унижение, нещастници?! С неуморен труд? Със скромен живот и лишения в името на народа? С това, че сте гласували, заради кризата, да ви намалят заплатите? С това, че ходите с обществен транспорт, та народът да не се харчи за лимузини? С мозък? Или с морал? Единственото, в което мога да укоря медиите, е, че са прекалено фини и деликатни в изразните си средства. И ще Ви кажа: Тъкмо защото уважавам парламентаризма, не уважавам този псеводпарламент, който все повече прилича на глутница вълци, сдавили се за кокала. Тъкмо защото почитам почтената изпълнителна власт, не мога да се преклоня пред правителство, което се гаври с учители, творци, учени, болни, млади и стари. Тъкмо защото служа на Темида, не мога да стана на крака от почит към голяма част от българските съдии. Не корете журналистите! Те са просто едно честно огледало, което ви отразява такива, каквито сте и не са виновни, ако се плашите и гнусите от разкривените си лица. Е, приятели, разбрахте какво хигиенизиране искат ТЕ, нали?
А какво искаме НИЕ?
Искаме да грабнем метлата и да изметем злите сили от храма на демократичната власт. После да поканим свещеник да освети сградите, та да изгони миазмите на сяра и зло. Да изметем всеки, който е крадец, измамник, раболепен некадърник и нагаждач. Защото, вярвайте, наистина сме потънали в мръсотия!
Едно ви заклевам: не допускайте боклуците да се превърнат в чистачи!

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14 (internet supply).

петък, 19 декември 2008 г.

ВЕНЕЦЪТ НА ТВОРЕНИЕТО

Книгата "Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Още от деца у нас, крачка по крачка, е формиран възгледът, че човекът е най-съвършеното, най-прекрасното и най-умно същество във Вселената. Убедени сме, че сме на самия връх на еволюционната пирамида, а всички други създания живеят единствено за наше удоволствие и удобство. Смятаме, че са тук, на тази земя, за да ползваме, млякото, месото, яйцата и кожите им, за да теглят товарите ни, да ни забавляват в циркове и зоопаркове. Едва ли не още в буквара пише, че сме самият венец на творението.
Наистина ли е така? Ако говорим за технологичната цивилизация, безспорно. За някакви си десетина хилядолетия сме стигнали от кремъчната тояга до атомната бомба, от изобретяването на колелото до ужасните си вонливи возила, които бълват отрова. Множим се с истински хъс. Шест милиарда свръхсъщества и елитни екземпляри задружно разрушаваме планетата. Озонови дупки, гори, превърнати в пепелища, пестициди и нефтени разливи в Световния океан, глобално затопляне. Списъкът е безкраен.
Но дали, все пак, сме венец на творението в умението си да обичаме и състрадаваме, да бъдем благородни и лоялни до смърт? На този въпрос ще трябва да си отговорите сами. Всеки за себе си. Аз просто ще ви разкажа един сладко-горчив епизод от моя живот, който ми помогна да намеря своя собствен отговор. Няма да ви лъжа, историята е сантиментална, но не лигава, прочувствена, но не и сълзлива като сапунен сериал. Затворете очи и тръгнете с мен назад във времето, към едно далеч не розово минало.

КОМУНИСТИЧЕСКО КАДРУВАНЕ

Не знам чували ли сте нещо за селското разпределение на млади специалисти. По-младите от вас, едва ли. Тогава всеки, завършил висше хуманитарно образование с учителска правоспособност беше длъжен да работи три години в онова селско училище, в което го разпределят. Така аз, тогава двадесетгодишна хлапачка попаднах в село Г… за да преподавам български език и литература в местното основно училище. Населението беше истински етнически коктейл, като преобладаваха турците и ромите. Така станах класна ръководителка на осем малки циганчета. Едва ли мога да нарека епизода върхов момент в академичната си кариера. От Шекспир, Достоевски и Екзюпери се прехвърлих към проблеми като обезпаразитяването и как изглеждат въшките и гнидите. Как да науча питомниците си да говорят що-годе правилно български, да четат и пишат поне посредствено и да се къпят по-редовно. Не е за чудене, че изживях истински културен, емоционален и духовен шок и изпаднах в депресия. Поне през първата година.
Всъщност, хората бяха добри и дружелюбни. Изпитваха малко повече любопитство към “градската даскалица”, но няма да забравя тяхната щедрост и отзивчивост. Тъй като селцето беше лозарски център, просто ме обсипваха с червено вино, грозде и други дарове.

ДВА СВЯТА

Проблемът беше в пълното ценностно и интелектуално различие. Тях ги интересуваха едни неща, мен-други. Предпочитах, вместо да съжителствам с хазаи, да наема една съборетина, чиито собственици бяха в София и рядко идваха.
Всяка моя постъпка дълбоко удивляваше хората. Чудеха се защо не си засея поне малко зеленчуци и не пусна в двора няколко кокошки. Цъкаха с език, че ще си повредя очите от толкоз книги, дето нямало къде да наредя и само щели да събират прахоляка. Когато учтиво, но твърдо отказах да ходя по селските вечеринки и танцови забави, с тревожно съчувствие зашушукаха, че ще си остана стара мома. Не разбираха защо отблъснах интереса на тракториста. Нали момчето вземаше цели четиристотин лева заплата и беше “един на мама и на тате”? Най-трудно туземците преглътнаха дългите ми и безцелни разходки, нежеланието да си взема телевизор, осамотението ми. Накратко, лепнах си етикета на непоправима чудачка.

АМАРКОРТ

В съзнанието ми като мозайка изплуват фрагменти от този странен период, тъжни и смешни, като в “Амаркорт” на Фелини.
Как направих ужасен скандал на младата продавачка в кооперативния магазин, която отказваше да продаде хляб на осемдесетгодишна кадъна, самотна и бездетна, вдовица с почти пълна глухота, защото си го поискала на турски, а не на български. Драмата на възродителния процес.
Как пребледнелият от ужас селски училищен директор ме питаше със заекване редно ли е да сложи траурна лента на портрета на съветския държавен глава Андропов или да свали и хвърли портрета след малко местериозната му смърт. Драма на социалистическия реализъм.
Как в оня злокобен майски ден, дълго време след аварията, зави сирената на гражданската отбрана и по нареждане на селските власти, прекарах два часа при плътно затворени прозорци с осемте мърляви и отдавна некъпани деца. Как училищната чистачка миеше двора с маркуч и се хвалеше , че “чистела радиацията”. ДРАМАТА НА ЧЕРНОБИЛ.
В този забравен от Бога край, поне отвреме на време, историята газеше с подковани ботуши. От нея никой не може да се скрие.
Училищен партиен секретар беше Петър Д. – даскал по трудово обучение. На тях партията им измисляше такива синекурни длъжности, за да наблюдават и докладват за държанието на масите. В изпълнение на идеологически указания “отгоре” той влезе в часа ми по литература да види как се справям с комунистическото възпитание на подрастващите. За наш общ лош късмет преподавах “По жицата” на Йовков.
“Убаво им приказваш, миче” – каза ми след часа. “Ама не им показа, колко е убаво при социализъма”.
“Но действието се развива в друго време?” – възкликнах.
“Трябва да им речеш как Нонка, ако се беше разболяла след 09.09.1944 година щеше да оздравее и да стане ударничка и бригадирка в Текезето” – поучително размаха пръст проверяващият.
Утайката от десетки прояви на идиотизъм и скудоумие, които бях изтърпяла, изведнъж кипна в главата ми.
“О, махай се” – изсъсках. - “Няма заради теб да превърна бялата лястовчка на надеждата в безвкусен социалистически бройлер!”
Партийният секретар почервеня като рак и гневно стисна зъби, но за мой късмет в учителската стая имаше поне пет души, които дружно прихнаха. Така и той се принуди да се усмихне, макар и много злобно и накриво.
Ето как аз се отървах от уволнение, а на него лепнаха трайно прякора Пешо Бройлера.
Амаркорт… Спомням си. Кадър след кадър се върти лентата, запечатала едно безумно време. Докато не се стигна до паметната трета година на селското ми изгнание. Годината, в която в живота ми влезе Ласи, когато въведоха режима на тока и едва не умрях.

КАК БЯХ ОПИТОМЕНА

Ласи беше немска овчарка. Подари ми я приятел, който я взел от граничарските кучета. Била бракувана като маломерна и оттам неподходяща за оперативни цели. Недоумявах какви са им били критериите, защото четириногата дама беше огромна. Всъщност, първият й собственик бил принуден да се раздели с нея, след като видял, че направо обезумява, затворена в апартамента. Изподъвкала му два чифта нови обувки и му разкъсала на парчета шотландски пуловер. Така животинката стана моя или по-точно, аз - нейна. Беше толкова умна, че имах чувството, че тя е решила да си опитоми мен.
Естествено, не се отървах от коментари колко по-полезно и евтино би било да си гледам прасе. Дотогава, обаче, хората в селото се бяха примирили философски с всички мои странности и макар и с тъжна въздишка, преглътнаха и Ласи. Дори й носеха хляб и кокали, а децата направо се влюбиха в нея. Незабавно използвах ситуацията. Този, който прочете и ми разкаже поне три книги, получаваше право да разходи кучето.
Ласи доби навик да спи на самия праг на спалнята ми. Умните й очи сякаш говореха, че ме намира за твърде глупавичка да се пазя сама. Реши, също така, че за да съм толкова слаба, сигурно съм некъдърен ловец. Започнах да намирам пред вратата си мишки, плъхове, няколко убити птици, а веднъж дори катерица. Когато намръщено почиствах и мърморех на животното, тя се дивеше на човешката глупост и неблагодарност.
Привързах се силно към огромната немска овчарка. Дотолкова, че вече не се чувствах така самотна. Разхождахме се заедно по планинските пътеки, говорех й гласно, за голямо изумление на минаващите покрай двора хора, пусках я в стаята си да се наслади на музиката на Моцарт, Хендел и Бах.

СОЦИАЛИСТИЧЕСКА ЗИМА

Един есенен ден ме повикаха в селсъвета и ме накараха да подпиша заявление с какво желая да се отоплявам през зимата. Зачудих се защо са нужни такива формалности и написах, че ще се отоплявам, както досега на ток. Тогава и не подозирах, за предстоящия режим. Не знам дали кметът е знаел, но допускам, че да. Така си “връзваше гащите” със саморъчно написаното ми заявление и си измиваше ръцете. Режимът на тока беше най-абсурдният политически и икономически гаф, който съм виждала. Имахме АЕЦ с шест реактора, а преживяхме оня кошмар, само защото другарите въртяха изгодна търговия с Турция и не искаха да си губят далаверата. За онова време народът измисли един анекдот, който звучеше така: “Благодарим ти, партийо любима, че в космическата ера ти ни върна към фенера!”
Трудно ми е да говоря за онази зима. Случи се мразовита и студена. Всички ветрове сякаш си даваха среща и правеха редовните си конгреси в моята стая. Къщата беше паянтова. В нея живеех само аз и нямаше откъде да дойде топлинка. Отначало режимът на тока започна два часа с ток, два - без. После системата се промени на едно към три. Имах чувството, че кръвта ми се желира от студ. Дланите, стъпалата и ушите ми почти през цялото време бяха посинели и безчувсвени. Пуснах Ласи да спи вътре в стаята. При положение, когато се бориш за оцеляването си режимът и хигиената са недопустим лукс. Нещата стигнаха до там, че се борех срещу опасностите от “бялата смърт”. Тогава газовите лампи и фенери, както и свещите станаха недостъпен дефицит и невероятен лукс. Дойде ми друга идея и закупих църковно кандило. Работата, обаче, беше в това, че кандилото гълташе олио като змей. Направо ме разоряваше. Освен това имаше навика да пръска мазнина по книгите, които четях и тетрадките, които проверявах.
Разбирате ли, училището беше полуинтернат и свършвах следобедните си дежурства по мръкнало. А тетрадките на децата трябваше редовно да бъдат проверявани. Един час на три не стигаше да си свърша задачите.
Имаше и нещо друго. Не смеех да заспя, докато токът е спрян. Страхувах се, че в ледения мраз има опасност да не се събудя. Чаках да възстановят електрозахранването, ел. печката да отвърне малко въздуха, за да се затопля под завивките и да се отпусна.
В тези ужасяваща дълги зимни вечери се занимавах с какво ли не, за да се преборя с дрямката. Преведох “Юда, братко мой” на Франк Йерби за мое удоволствие. Прочетох Библията, Сборник Гностически Евангелия, Корана и Бхагават Гита. За жалост, все на английски. Тогава възможността да намеря Свещените книги на родния си български език граничеше с нулата. И до днес пазя тези томове, осквернени с пръски олио от кандилото. Надявам се Бог да ми прости. Светите книги сигурно са били осквернявани и с кръв. Мазнината все пак е по-невинна….
Така, ден след ден зимата преминаваше. Бях постоянно болна, с дразнеща суха кашлица и вкочанени крака и ръце, но жива.
И тогава дойде нощта на снежната виелица.

ЛАСИ МИ СПАСИ ЖИВОТА

Никога преди това, нито по-късно съм била очевидец на такова бедствие. Смразяващ сух студ и бурен леден вятър. Из въздуха прехвърчаха малки късчета лед. По-късно научих, че е било -20 градуса C, а в стаята ми - около -10 / -15. Свита на тресяща се топка отчаяно гледах стрелките на часовника, за да стане време за бленувания един час светлина и топлина. Ласи лежеше в краката ми и също трепереше от студ. Цялата и козина беше настръхнала,а дишането й плитко и хрипливо. Опитвах се да чета Евангелието, но не мисля, че тогава възприех нещо. Вятърът стенеше злокобно и люлеше пламъка на кандилото, а стъклата на прозорците дрънчаха от поривите му. Часът за пускане на тока дойде и отмина, но нищо не се случи. Ток нямаше. По-късно разбрах, че имало огромна авария. Това обясни защо през цялата нощ и за миг нямаше ток.
Ресните на килима бяха скрежасали. Водата която държах в чаша на масичката до леглото си, се беше превърнала в кюлче лед. Ивица лед имаше и на врата ми, където свършваше високата яка на вълнения ми пуловер.
“Не трябва да заспивам! Не трябва да заспивам!” – повтарях си, но се унесох.
Изведнъж стана топло и приятно. Намирах се на тропически пазар. Имаше купища южни плодове, корали, ярки коприни. Звъняха някакви звънчета. Разхождах се за ръка с майка си и двете нещо се смеехме.
Тогава ме събуди сърцераздирателен кучешки вой. Вцепенена отворих очи и се намерих сред дим и пламъци. Кандилото се обърнало от вятъра и подпалило покривката на масичката, а оттам пламъците обхванали и юргана ми. Не го бях изгасила, защото не исках да заспивам. Бях се унесла неволно. Може би няколко секунди, които ми се сториха цял век, седях като Буда в пламъците и гледах тъпо. Изглежда, димът ме беше упоил. Ласи виеше проницателно. Усетих болка и видях, че Ласи е захапала ръката ми. После впи зъби в крачола на панталона ми и ме задърпа с всичка сила.
Можеше да избяга, защото умееше да си отваря вратата сама, но не го стори, а продължи да ме принуждава да стана.
Дойдох на себе си и грабнах кофата с вода, която държах в стаята, за да си мия сутрин лицето, тъй като чешмата беше на двора. Оказа се замръзнала. Тогава грабнах едно одеало и заудрях пламъците. Часове наред се борех с пожара. Точно си мислех, че всичко е изгасено и виждах въглени, незабелязани преди. Битката започваше отново. Всичко ставаше в непрогледен мрак. За щастие, кучето ме събудило съвсем навреме и огънят не се беше разпространил навсякъде.
На зазоряване, покрита със сажди и разкървавени мехури по ръцете излязох залитайки и намерих кмета в къщата му.Събудих го и хладно предупредих, че ако до края на деня не бъда снабдена с печка и твърдо гориво, ще разкажа в окръжния център за отношението им.
Справиха се с предизвикателството очудващо бързо. Всяка нощ, при топлината и уюта на бумтящата печка, Ласи продължи да спи вътре в стаята. Отпратих я на двора едва през пролетта.

БЛАГОРОДСТВО И ИСТИНКТ

Кучето ми също пострада от инцидента, макар и леко. Козината й беше опърлена на две места.
Какво биха ми отговорили мъдреците, дето твърдят, че при животното основното било инстинктът за самосъхранение? Ласи можеше да избяга без проблем, но остана. Остана и рискова живота си, за да спаси моя. Без нея нямаше как да се събудя и щях да загина от най-жестоката смърт. Знам със сигурност това.
Четирикраката ми приятелка живя щастливо до 14 години, когато умря от старост. Останахме неразделни през цялото останало време. Всички, които обичах и ме обичаха, знаеха, че искат ли да бъдат заедно с мен, трябва да приемат и Ласи.

МРАК И СВЕТЛИНА

Това е искрената ми история. Съдете сами за нейните герои. Нищо не съм спестила, нито преувеличила. Ако по-младите не вярват на част от събитията, нека бъдат благодарни, че зловещите действия им изглеждат фантастични и че не живеят в епохата на социализма.
Какъв отговор давам на въпроса в началото ли? Човекът не е венец на творението, но не е й исконен злодей. Той е сплав от кал и звезден прах, от мрак и светлина. И щом на света има котки, кучета, коне или делфини, готови да ни опитомят и обичат, все още за нашия път и развитие има надежда.

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

ИЗДАДЕНИ КНИГИ


"ПЪТЯТ КЪМ СВЕЩЕНАТА МАГИЯ"
Ключът за премахване на магическа намеса в квадрата на Абрамелин от книгата "Свещената магия" е поместен в тази книгата на издателство "ДИЛОК" ("Dilok Publishers" - http://dilok.net/). Книгата ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

"ПРИТЧИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ"
Издателска къща "ГРААЛ" / 03.06.2006 г.
Автор Паула Лайт.

Издателска къща „ХЕРМЕС” представя
"СВЕЩЕНАТА МАГИЯ"
от Паула Лайт - маг и гадател; член на окултна ложа.
http://www.lionsclubs.org/EN/index.shtml
http://PaulaLightVerity.blogspot.com

http://paulalight.wordpress.com
http://www.paulalight.blog.bg/my/
ТЪРСИ СЕ:
Коя всъщност е жената зад псевдонима ПАУЛА ЛАЙТ
Един ден по електронната поща в редакцията пристигна този ръкопис. Авторката и до днес не разкрива самоличността си. Благодарение на кореспонденцията успяхме да научим доста неща. Завършила е филология и право. Владее няколко езика. Над 30 години се занимава с окултизъм. Живяла е в Африка, където изследва вуду магията, и в Западна Европа, където изучава херметизма. Обикаля света, за да се усъвършенства. В кореспонденция е с различни магове. Преминала през магията, Кабала и гадаенето, за да достигне до Висшата магия. Контактува с енергийни същности на по-високи нива. В изключително приятелски взаимоотношения е с обата на племето едо. Член е на окултна ложа. За нея няма непозната сфера в езотериката. От книгата и ще научите всичко за магията, но най-вече как се достига до Висшата магия. Издателството продължава да се опитва да осъществи личен контакт с авторката.
Съществува ли наистина магия? И как се прави? Наистина ли е толкова широко разпространено явление, както много хора вярват, или това са удобни оправдания за всички несполуки в живота ни? Именно на тези въпроси дава отговори Паула Лайт. Тя хвърля мост между полярните мнения за и против магията. Да, магията е реално съществуващ факт, но тя не се прави нито толкова лесно, нито така бързо. В повечето случаи се касае за естествени причини, довели до злощастия и неприятности. Но тъй като магия и „урочасване” наистина съществуват, как да разграничим черната магия от естествените причини и самовнушението?
Книгата на Паула Лайт е едно въведение в света на церемониалната магия. Авторката убедително изгражда тезата си, че в света има магия и магически актове, но остро се разграничава от популярните в България гадания на екстрасенси и врачки. За основа на магическите си практики авторката се позовава на староеврейската Кабала и на древни ръкописи, които тя подробно описва и интерпретира. Паула Лайт повдига воала на ритуалите, магическите атрибути и символи и тяхното значение за осъществяването на магическия акт. Трудноразбираемата наука на Кабала е представена възможно най-достъпно и е подчертано нейното значение за извършването на магическите призовавания. Авторката цитира някои от най-известните автентични трудове по магия, все още непознати в нашата страна. Подробно и задълбочено са описани различните източници, които са в основата на извършването на всички магически актове.
В книгата ще откриете интересна информация и по следните теми:
1. Как всеки, макар и несъзнателно, е практикувал магия.
2. Границите на магическата мощ
3. Магически атрибути и символи
4. Ангели, архангели и ангели пазители
5. Четиримата принцове на злото и техните васали
6. Призоваване на разумни субстанции
7. Кабала – наука за Бога, Човека и Вселената
8. Начини за напускане на физическото тяло
9. „Злите духове” – оръдия в ръцете на мага
10. Видове кристали и тяхната магическа сила
11. Какво НЕ е черна магия
12. Освобождаване от черна магия
13. Влиянието на невидимите сили върху човека и др.
Едно обаче е сигурно: която и да е жената, написала „Свещената магия”, тя е изпълнила мисията си: написала е книга, която по блестящ начин успява да разграничи истинската наука за магията от суеверните представи, битуващи в обществото ни по тази тема. Тя отговаря на потребността на хората да научат повече за магията, за начините на извършване и предпазване от нея. Магия съществува, но тя има своите закони, които е добре да познаваме, за да не ставаме безпомощни жертви в ръцете на мними магьосници, екстрасенси и врачки.

ПРЕДГОВОР КЪМ ЧИТАТЕЛЯ
Считам за свой дълг и свещена мисия да повдигна пред вас воала, който от векове скрива истинската същност на магията. Искам да ви убедя, че магическите актове не са глупави суеверия, дошли до нас от тъмната река на миналото, нито нещо страховито и чудовищно, което да буди ужас и тревога.
Тук ще става дума за Свещената магия, за истинското изкуство, съхранило следите от древната наука на отдавна изчезнали цивилизации. Но не мислете, че магията е достояние само на кръг от тайнствени адепти, скрити в някаква загадъчна земя като Шамбала... Вярно е, че представите за магията все още тънат в мистична мъгла и все още гледаме на нея като на неясен и затова плашещ феномен. В миналото вина за това е носила Църквата, която е положила неистови усилия да демонизира тази наука, а днес тайнствеността се е превърнала в защитен рефлекс.
В книгата няма да говоря за демони и ангели, а за разумни енергии, с които имаме дарбата да общуваме – стига да пожелаем и да се потрудим. Ние сме заредени с умението да разменяме информация с духовните същества, със знанието за смисъла на живота и смъртта, с разбирането на Бога още със самото си раждане. Само че потискаме тези дарби.
Дълго съм учила Свещеното изкуство, сама и с учители, тук и отвъд. Вървяла съм по тайните пътеки с неотклонната целеустременост да проникна в тайните на битието. Отдавна написах всичко за истините, до които се докоснах, но едва сега чувствам, че е дошло времето да споделя със света своите знания.
Ще ви науча как да творите магия, а също и как да разваляте зловредна магическа намеса.
За онези, които искат да се учат и да напредват в Свещеното изкуство, устремени да превърнат искрата на мъдростта във факел, съм готова на всякакви съвети и помощ. Те могат да ми пишат на: paula_light@abv.bg, и ще получат безплатен отговор на всеки разумен въпрос.
Ваша ПАУЛА ЛАЙТ
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

КНИГИ ОТ ПАУЛА ЛАЙТ
ОКУЛТНА ЛИТЕРАТУРА:

1. " Свещената магия " - ИК "Хермес".
2. " Пътят към Свещената магия " - ИК "Дилок
3. " Краят или Свещеното начало " - неиздадена.
4 " Сълзите на Малкут " - неиздадена.

ХУДОЖЕСТВЕНА ЛИТЕРАТУРА:

а) Разкази и повести:

1. " Приказки от Сините Планини " - ИК "Граал".
2. “Легенди от Сините Планини”
3. " Страсти в Сините Планини " / притчи - неиздадена.

б) Романи:

1 " Една нощ във Виена " - неиздадена.
2 " Кал и Светлина " - неиздадена.
3. " Очи " - неиздадена.
4. " Някъде във времето " - неиздадена.
5. " Силата " - неиздадена.

ПРИКАЗКИ за ДЕЦА

1. " Златина и Лешниковате фея " - неиздадена.
2. " Войната на горските животни " - неиздадена.

СЦЕНАРИИ ЗА КУКЛЕН ТЕАТЪР:

1. " Войната на горските животни ".
2. " Златина и Лешниковате фея ".

Народна медицина

Книгата "Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

Студени крайници и непоносимост към студ (стеснени кръвоносни съдове)
Изправяте се права в средата на стаята и се надигате на пръсти. След това се отпускате с цялата си тежест върху петите. Следствие на тази интервенция кръвта с тласък отива в крайниците и ги захранва.Това упражнение се прави сутрин и вечер по 10 пъти." Упражнението да не се практикува при разширени вени.

Слънчево изгаряне
Всеки който стой на плажа на слънцето и се зачерви като рак смята, че киселото мляко помага. Нищо подобно, то само облекчава.
Най-доброто средство е да се намажеш със силна ракия цялото тяло (добре е да е домашна. Буквално след минута, вътрешното горене (както казва човек в такъв случай изгарям отвътре) изчезва! До вечерта червенината я няма и най-важното не ти се бели кожата и получаваш приятен тен.

Рецепта която научих в Африка.
Когато слънчасаш както казват хората: Вземе се чаша с вместимост 250 гр. Налива се 50 гр. Оцет. Добавят се две супени лъжици захар и се долива догоре чашата с вода. Разбърква се да се разтвори захарта. Изпива се на един път. Добре се отразява и при сближаването на границите на кръвното.

Рецептите са предоставени от Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

Срещу критиците

Книгата "Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.


Привет на всички мои почитатели и критици, приятели и врагове! Тъй като ви смятам за еднакво значими и ви обичам еднакво, ще отговоря на всички, доколкото мога. Извинете ме, че разпространявам във всички сайтове един текст, но просто нямам време да обърна внимание на всеки поотделно.
Благодаря на онези читатели, които подкрепят моята кауза. Тъй като с тях вървим по една духовна пътека и споделяме едни и същи ценности, няма да им говоря по-подробно. Знам, че ще ме разберат и не биха се чувствали оскърбени.
Искам да обърна по-голямо внимание на опонентите си, умни или тъпи, достойни или недостойни. Разбира се, не им се сърдя. Не съм толкова наивна, че да съм очаквала да имам само обожатели. Нито пък толкова самонадеяна.
Тези, които възразяват яростно срещу статията ми за Страната “никога” и “никъде”, ме изпълват с искрено удивление. Доколкото разбрах, те не възразяват срещу моите аргументи, а срещу това, че съм ги поднесла в определен сайт ( “Аз, жената”) и са банални по своята същност. Но, приятели мои, не е ли добре една важна и горчива истина да се казва десет, сто, хиляда пъти, дори и с риск да станем банални? Вместо статията, коментирате мен и моето име. Или сте защитници на дрогата?
По-интересно ми е да разговарям с онези, които атакуват статията ми “Пътища, които не водят към храма”. Написаното прави чест на сърцата, но не на интелекта им. Не разбират ли, че не атакувам, а защитавам Православната църква от нейните поругатели, облечени в одежди на духовници и със сакрални символи, но с покварени души? Аз приех Светото кръщене на 22 години и три пъти се отрекох от Сатаната, а църковни служители, съзнателно или не му служат, с което не мога да се примиря.
По въпроса за Исус или Иисус критиците ми, разбира се, са прави по канон. Използвам съзнателно контаминацията, като по-всеизвестна и достъпна. Ако става реч за точност, истинското име е Йешуа.
Във връзка с това дали съм “масонка”, няма как да ви отговоря еднозначно и да ми повярвате. Ако кажа “да’, ще ме нападнете още по-яростно, при все че едва ли знаете по-добре от мен какво е масонството. Чели сте само жълтите глупотевини на антисемитите. Ако кажа “не”, ще решите, че лъжа, защото масоните дават обет за съхранение на тайната. Все пак, се чудя не сте ли чували поне това, че масонските ложи са забранени за жени. Както и да е, възможно е аз да съм първото изключение. Искам, обаче, да защитя Lion Club. Не знам кой е стоял зад тази организация в Третия свят, където работех, но сред членовете имаше италианска графиня, страстна католичка, която ходеше при болните от холера да им чете Библията, докато вие се страхувате дори да си напишете имената във форума. Имаше и много добри енориаши на Англиканската Църква. Но който и да стоеше зад тази организация, тя вършеше чудеса, не крадеше от средствата за благотворителност и човек винаги знаеше къде отиват парите му до последното пени. Аз се гордея, че имах честта да допринеса скромно за дейността на тази благородна организация.
Накрая, приятели мои, когато нападате някой, аргументирайте се с логически доводи като разумни човешки същества, вместо да реагирате тъпоумно и нелепо като глутница духовни поми
яри, което не ви прави чест. Мисля, че не сте глупаци. Само дето сте по нашенски зли. Най-сетне, ако се обедините така не със силата на омразата и агресията, а за нещо светло и полезно, можете да постигнете прекрасни неща.

С обич и уважение към всички: Паула Лайт.
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

ЗА КОТКИТЕ И ХОРАТА

Книгата "Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Преди повече от десет хиляди години човекът се почувствал самотен в своите пещери, където по ъглите коварно пълзял мракът и край своите огньове, отвъд които трептели загадъчни сенки. Първичният страх от тъмата ражда самота, а самотата - копнеж за близост и обич. Първа на този глух и изстрадан човешки зов се отзовала котката. И оттогава тя дели с нас вечността.
Виждаме загадъчното й изображение в Древноегипетските фрески. Котки са свивали край огнищата в Древен Шумер, в Елада и в Римската империя. Котки са имали и най-простите селяни през Средновековието, а вещиците често са изобразявани с котка за партньор.
Така се нижели хилядолетие след хилядолетие. Някогашният дребен волен хищник загубил своята свобода, защото позволил да бъде опитомен. Той жертвал дивия лес заради огнището на хорските домове, заради своята привързаност към къщата на стопаните и, най-печалното, заради любовта си към най-жестокия и безмилостен звяр - човека. Вместо да ловува гордо в пущинака, носел плячката си, всяка птичка и мишка в краката на съществото, станало негов господар, за да се похвали. В живота е така. Позволиш ли да бъдеш опитомен, обричаш се на страдание.
Как живее днес древният спътник на нашия биологичен вид? Щастлив ли е в това време на синтетични храни и изкуствени чувства, на обезпаразитяване и обезчовечаване? С нас го свързват най-тежките вериги - бремето на генетичната памет. А ние? Ние наричаме геноцида “разреждане”, кастрацията - “контрол над популацията”, убийството - “евтаназиране”. Кожите на нашия древен спътник красят вратовете на жени, които нямат пари за кожух от норки.
Съжителството носи на някогашния волен хищник само болка. Доверявайки се на homo sapiens, клетото създание е заложило на губеща карта.
* * *
В една студена зимна вечер на вратата на апартамента си чух жално котешко мяукане. Не знаех какво да мисля, но все пак, отворих вратата. На прага ми клечеше най-галантният и чаровен котарак, който бях виждала. Нашарен в черно и бяло, наперен и сякаш ухилен самодоволно, горд със свободата си и с помиярското си потекло. Сякаш би показал класовото си презрение към всички ангорски, сеамски и персийски котки и би нагостил всеки надут аристократ с един хубав и здрав плебейски пердах. Направо си просеше името. Беше си маркиз дьо Карабас и не би могъл да се казва другояче. След като получи малко храна, животното не продължи да се натрапва, а се оттегли достолепно.
Това сложи началото на едно дълго и деликатно приятелство. Маркизът не би допуснал да бъде опитомен и да падне до нивото на домашна котка. Това би било под достойнството му. Той беше принц на контейнерите, рицар на свободата, казанова, чиято житейска цел беше повечето котенца в квартала да бъдат черно-бели.
Но малкият котарак стана и нещо повече от това. Превърна се в пробен камък, в тест за нашата човечност. Съседите мигновено се разделиха на две партии и, както е характерно за българина, малцина запазиха неутралитет.
Едната група, за щастие голямо мнозинство, тихомълком осинови маркиз дьо Карабас. Той се сдоби с ятаци на всеки праг, със своя купичка на всяка врата. Раздаваше благоволението си под формата на ласки справедливо и по равно.
Малцинството се състоеше от едно семейство ксенофоби, за които съществата на четири крака не бяха нищо повече от купчина боклук. Мъжът имаше подчертано Бай Ганьовско излъчване. Едър, червендалест, с бирено коремче и с мустаци, с които напразно се опитваше да убеди човечеството в своята мъжественост. В сравнение с него, Маркиз дьо Карабас беше хиляди пъти повече мъж. Жена му, булка с едър бюст, която отчаяно се опитваше да прикрие здравия си селски произход и чесновия си дъх с модни дрехи и няколко пласта грим, се пишеше за радетелка на хигиената.
Както и да е, всичко това - надутите здравни беседи, произнесени на невъзможен диалект, мръщенията и псувните биха били комични, ако не се стигаше до трагични последици. Съдедът два пъти чупи с дърво крачето на животното. Малтретираше го при всеки удобен случай. Всички подозирахме, но никой не можеше да докаже кой е извършителят на зверствата. Простакът винаги отричаше шумно “да е барал тази мърша”, а всички ние смутено мълчахме, защото простотията винаги има последната дума и успява да заглуши всички останали. Но, ако животните можеха да свидетелстват, алибито на съседа не би струвало и пукната пара. Винаги познавах кога злосторникът е в близост, защото животното побягваше със свита опашка като стрела, за да се скрие на таванския етаж.Надушваше го отдалеч.
И в един хубав летен ден нещастието се случи. Котаракът буквално се довлече в сградата със счупен крак и избити зъби. Муцунката му беше заприличала на зловеща маска. Бързо стана кожа и кости. Береше душа. Чудехме се какво се е случило. Не беше блъснат от кола, защото това не можеше да обясни избитите зъби. Появи се теория, че се е сбил с куче. Вярно, този галантен борец и кавалер би нападнал и пума в защита на мъжкото си реноме, ловната си територия или някоя четирикрака дама, но козината му изобщо не беше оскубана, а всички знаем: когато се бият животни, просто не може без такива белези. Все пак, както би се изразил Радичков, от тази история силно вонеше на човек. Ние, обаче, просто не искахме да вярваме и да допуснем това. Би било позор и клеймо върху нашата човечност.
Котаракът не можа да довлече телцето си нагоре по стълбите и остана проснат в сутеренния етаж, където бавно гаснеше.
Тръгнах надолу с купичка мляко, в което бях разтворила и малко антибиотик. Мерки на отчаянието. Срещнах съседката-ксенофобка. Тя скандалджийски се осведоми кога ще изхвърлим на улицата този “развъдник на бълхи”. Кротко й обясних, че животното умира, а когато смъртта е наблизо, всеки дължи поне малко уважение. Последваха яростни протести за хигиената. Булката изсъска възмутено, че си мислела, че живее в цивилизована държава. Откликнах учтиво, че преди този диалог аз също съм мислела така. Конфликтът, както е характерно при жените, зацикли в патова ситуация. Истински дамски гамбит. Оставаше ми само едно. Помолих друг съсед да качи малкото телце горе, до нашата врата. Със съпруга ми цяла нощ се будехме и гледахме дали животното диша. Издъхнало е някъде призори…
Два часа по-късно, когато вече бяхме погребали котарака и измили площадката, чухме жално и отчаяно мяукане. В коридора стоеше женска котка с малко котенце. Естествено, черно-бяло. Животните издаваха този сърцераздирателен звук в продължение на около петнадесет минути. Имаше купичка с храна, която дори не погледнаха. Накрая отидоха да си легнат другаде, въпреки че често бяха стоели до нашата врата. После се измъкнаха и никога повече не се появиха в този блок. Аз имам своето обяснение за случилото се. Не знам, обаче, дали учените - естествоизпитатели с всичките свои епруветки, колби, тестове, дисекции и центрофуги са в състояние да ми предложат свое обяснение. Ще го очаквам с интерес!

* * *
Сигурно се чудите защо Паула ви занимава с някакви си котки при толкова наболели социални проблеми.
Ще ви кажа! Всъщност, занимавам Ви не с котките, а с хората или по-точно с човечността. Защото, ако дори животните имат по-голям усет към тайнството и мистерията на смъртта, къде е нашата човечност? Ако си в състояние да нараниш със злобни ритници и удари едно дребно животно, което гледа към хората с обич и доверие, къде е нашата цивилизованост като “венец на творението”? Този, който измъчва слабите и невинните, е направил първата крачка към умрелите от глад дечица в оня дом за сираци, към извращенията в Могилино, към превърналите се в камери за мъчения старчески домове. От там до телените огради на Аушвиц и до каторгите на Сибир разстоянието е твърде кратко.
Вярно, животът ни наистина е тежък и груб и това ни смазва. Често се чудим с вдигнати вежди на пансиона за мечки на Бриджит Бардо и на организациите за защита на животните в цяла Европа. Аргументът ни обикновено се състои в това, че е смешно да се влагат толкова сили и средства за четириногите, когато страдат старци и деца. Не разбираме едно. Отношението към тия, които зависят от нас е критерий доколко сме хора. Не биха да забравяме това. Иначе ще се окаже, че за тези десет хиляди години сме търпели само регрес, че оня мрак, дебнещ в ъглите на пещерите и край огньовете е победил и вече се таи в душите ни.

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

ОТРИЦАТЕЛНАТА ЕНЕРГИЯ

"Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.



Вече съм споделяла каква параноя тресе нашето общество на тема “черна магия”. Говорила съм как всеки трети се счита за “омагьосан”, за “жертва” и как тази масова паника пълни джобовете на куп тарикати и шарлатани. Отново ще повторя, че “омагьосването” не е чак толкова елементарен процес, достъпен за всяка врачка и всеки селски ходжа. Ако беше така, предвид злобата и завистта, обсебили съзнанията ни, всички щяхме да сме се изпотръшкали, поразени от черна магия.
Но всичко това не означава, че отрицателната енергия не съществува, нито че не сме засегнати от нея. Напротив, тя изобилства в духовното пространство на измъчената ни земя и всички страдаме от нея. Наред с това, всички причиняваме страдание. Ако този процес бъде погрешно назован “омагьосване”, тогава хората наистина са масово както жертви, така и извършители на черна магия. За щастие, стихийната, некултивирана отрицателна енергия не е същински злонамерен магьоснически акт. Първо, в повечето случаи се излъчва несъзнателно. Причинителят нито желае да навреди, нито разбира, че го е сторил. Второ, тази енергия е зловредна, но не толкова силна, както при умишлен акт на черната магия. При последния магът призовава други разумни енергии и субстанции, които се включват в енергийния му поток и го усилват многократно. При липса на осъзнат и изпълнен магически ритуал действа само собстваната енергия на човека, която, сама по себе си, не е в състояние да убива, нито да разболява много сериозно.
Каква е тази отрицателна енергия? Самото наименование е условно. Тя не е електрически натоварена. Става дума за биоенергийни вълни, които организмът отделя при определени обстоятелства. Това се случва в негативни житейски ситуации - при болка, скръб, подтиснатост, обида или при негативни реакции - гняв, завист, омраза. Затова и този тип енергия се нарича “отрицателна”. Заради отрицателните емоции. Може да я излъчва не само човекът, а и всяко живо същество, подложено на стрес и неблагоприятни условия - животните и дори растенията.
В зависимост от това дали е насочена към конкретен обект или просто се разсейва напосоки в пространството, тази енергия може да бъде пасивна или активна.

ПАСИВНА ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ
Опожарена е гора. Стотици млади и здрави дървета загиват, изпепелени, ронейки зелени сълзи. Те са в силата си и смъртта им е неестествена и неочаквана. Те не са просто материал за алчните търговци, а живи същества, изграждани година след година. Колко десетилетия са нужни, за да порасне едно дърво? Преди да загине, лесът излъчва вълни на болка, страдание и ужас.
В кланицата, например, болката и агонията на умиращите животни излъчват остри вълни на негативна енергия.
В една болница, по време на погребение, в старчески дом или в страна, засегната от война, масово излъчваните отрицателни вълни са толкова силни, че са осезаеми и за съвсем енергийно безчувствен човек.
Там, където има кавги, глад, тревога, атмосферата се нагнетява от такива излъчвания.
Може да ви звучи невероятно, но те са не по-малко страшни от “черната магия”.
В Африка познавах бизнесмен, който не само плащаше на работниците неразумно високи заплати, с оглед едва прохождащия си бизнес, а и на големи християнски празници често раздаваше подаръци наляво и надясно. На хора, които го съветваха да проявява по-голямо благоразумие, отговаряше кратко: “Обичам тия, които живеят близо до мен, да са щастливи”. Странно, но противно на очакваните икономически резултати от такова поведение, фирмата на човека направо процъфтя.
Не знам какво се излъчва от нещастните женици, които работят по дванадесет часа за минимални заплати и припадат от лошите условия на труд, но съм сигурна, че собствениците на такива предприятия трудно преуспяват, често са невротични и болнави, а в семействата им има крамоли и раздори.
Не разбирате ли? Всъщност е много просто. Независимо дали желаем това или не, всички ние сме енергийно и духовно свързани. Ако край нас има опустошена природа, измъчени животни, а още повече гладни и нещастни хора, всяка жива душа излъчва отрицание. Постепенно, атмосферата се нагнетява от тази вредна и лоша енергия.. Това, от своя страна, влияе на все още незасегнатите, които също започват да излъчват негативна енергия. Процесът става лавинообразен.
Не че някой желае да бъде така. Нито едно от страдащите същества не е злодей и не иска да наранява някого. Но неговите чувства на болка и скръб са не по-малко реално оръжие от отровния газ.
Какво, усмихвате се и не ви се вярва? Кажете ми тогава колко пъти, дори и младите и здравите сред вас, се събуждате с тягостно и мрачно чувство и направо не ви се става?Откога не сте се радвали истински на слънчевите изгреви и залези, на красотата на цветята? Нямате ли усещането, че сякаш наблюдавате света през сива мъгла? Страданието на ближния, на вашите братя и сестри ви трови. Волно или неволно, вие го споделяте.
И за какво са лъскавите коли, палатите, луксозните играчки, крадените пари, ако нямате сила дори да се усмихнете, а в жилите ви тече сякаш не кръв, а формалин? Не забравяйте, безразличието към чуждата скръб е нетрайно. Докато можете да издържате, защото сте млади и силни, пак добре. Но, рано или късно, човек остарява.
Тъй като съм енергийно отворена и възприемам всяка вълна, всеки импулс с пълна сила, напоследък избягвам да стоя на места, където се събират тълпи. Избягвам театри, храмове, оживени улици и учтиво отказвам да отида при събития, където са поканени много хора. След това с дни не мога да се съвзема от отрицателната енергия. А по природа съм весел и общителен човек. Просто с всяка измината година излъчваме като цяло все повече и повече отрицателна енергия.

АКТИВНАТА ОТРИЦАТЕЛНА ЕНЕРГИЯ
Понякога, съзнателно или не, насочваме негативните си емоции към други хора: към съперницата, към снахата или свекървата, към шефа, който ни подценявал, към работодателя, който ни дерял кожата или към политика-мерзавец. Омразата прилича на енергиен лъч, насочен към определена мишена, за разлика от страданието, което просто се разпръсква хаотично в атмосферата. Естествено, концентрираната и насочена отрицателна енергия е по-силна. Тя поразява и нанася духовни травми и рани. Неслучайно хора, които с поведението си са успели да си спечелят масова ненавист от страна на своите себеподобни, често се разболяват. Случват им се както лични и семейни, така и служебни неприятности. Независимо от завидното си финансово положение, страдат и се депресират. Често съм се чудела каква е тази саморазрушителна сила, която тласка разумни човешки същества да дразнят умишлено ближните си при такива критични обстоятелства?! По този начин те само нараняват по-зле самите себе си.
Например, шеф на ТЕЦ, крадил от клиентите, вместо да се покрие скромно и да бъде по-нисък от тревата, правейки се на бедняк, започва да демонстрира нагло новопридобитите си блага. Слага си, например, перлени вани и джакузита на работното място. Корумпирани митничари, за които се предполага, че тихомълком биха внесли краденото в чуждестранни банки, издигат къщи като замъци, подходящи за монарх в изгнание или за петролен магнат. Арогантни политици, предприели непопулярни мерки, водещи народа им към гибел, вместо да отклоняват неудобните теми и да се опитват да замажат положението, реагират с наглост, самонадеяност и бруталност.Визирам само за пример един министър на финансите по време на учителската стачка и друг, на здравеопазването, след антихуманното изявление за раково болните.
Сякаш у човека се събужда някакъв демон на саморазрушението. Защото не може да съществуваш в епицентъра на фокусирана към теб масова омраза, без това да ти навреди изключително сериозно.
Не по-малка е бедата за ония, които са насочили отрицателната си енергия към други хора. В случая не говоря толкова за съвест и морал, а за физика. Насоченото отрицание не може да бъде погълнато изцяло от обекта и част от него се връща към източника. Работата, обаче, е там, че се връща увеличено и смесено със същия вид енергия, дошла от мишената. Защото е съвсем естествено оня, към когото е насочена ненавист, да реагира със същите чувства.
И така, омразата е еднакво разрушителна за ония, които я получават и за ония, които я излъчват. Последните дори страдат повече.
Японците неслучайно дават много добър съвет за безвредно освобождаване от отрицателните емоции. Те съветват човека да си направи изображение на врага и, когато е много ядосан, да къса, чупи или замеря с ножове това изображение. По този начин се търси способ за неутрализиране на негативната енергия, без някой да пострада. Нещо като енергиен гръмоотвод.
Някогашната китайска традиция човек да се обеси на прага на врага си като най-тежко отмъщение с тези обяснения добива своят злокобен смисъл. По този начин към противника е насочена най-чиста проба отровна отрицателна енергия. Защото непосредствено преди смъртта излъчването е особено силно, увеличено от агонията на болката.
И така, оказва се, че в своите собствени естествени човешки реакции и импулси - страдание, болка, омраза, ние излъчваме и получаваме сериозни количества отрицателна енергия, като в крайна сметка от това страдат всички, включително невинните деца, подложени на отровното лъчение. Коварното е там, че никой от участниците в тази спонтанна енергийна битка всъщност не осъзнава какво прави. Ако кажете на измъчен, огорчен или изпълнен с гняв човек, че всъщност прави излъчване, подобно на черна магия, за нищо на света няма да повярва, защото наистина е действал невинно, без умисъл. Но тук става дума за хиляди, десетки хиляди човешки същества в нашата страна и за милиони по цялата планета. Ден след ден ни обгръща миазма от вредна енергия, която бавно и неумолимо ни уврежда.
Неслучайно Исус е проповядвал да обичаме враговете си и за силата на прошката. Ако излъчим положителна енергия, обич, състрадание в отговор на омразата, можем да неутрализираме вредите и да прочистим атмосферата от зло. Вярно, ние сме обикновени човешки същества. За нас е трудно винаги да отговаряме на злото с добро, на омразата с обич, на лошата постъпка с прошка. Трудно е, но поне можем да опитаме.
Старите хора съветват да не се плаче на погребение. В Средновековието са препоръчвали по време на големи злощастия и беди, като например чумата, да се пирува.
Трябва да се опитваме да се настройваме позитивно и оптимистично, колкото и непосилно да ни се струва това. Трябва да се стремим да реагираме с обич, състрадание и разбиране на лошите постъпки, дори това да граничи с невъзможното. Защото само така имаме надежда за избавление.
По-особена форма на отрицателна енергия са така наречените “уроки”

УРОКИТЕ
Преди да осъзнаем, че основната ни същност е енергийна, а материята е вторична, приказките за уроки е естествено да ни звучат като бабини деветини, като глупави и абсурдни суеверия. В какво се изразяват уроките?
Някой, обикновено жена, вижда нещо добро, красиво и приятно. Заглежда се продължително в него и гласно изразява или показва с поведението си очудване и възхищение. Около час след това обектът на тия чувства започва да се усеща зле. Обичайните оплаквания са немощ, апатия, замайване, прилошаване и главоболие. Пострадалият боледува от три до седем дни. Ако се касае за стар човек или за дете, т.е., за хора с по-слаби съпротивителни сили на организма, проблемът може да се задълбочи и да стане много по-сериозен. Това явление понякога се нарича и “лоши очи”.
Всъщност, касае се за по-специфична форма на отрицателна енергия. Очудването и възхищението са искрени, но някъде дълбоко, в дъното на съзнанието, те са примесени със завист или с друга негативна емоция. Отново човекът, който излъчва тези чувства и свързаните с тях енергийни вълни, го върши съвсем несъзнателно и, поне на рационално ниво, няма нито намерението, нито желанието да вреди на другия.
Както и да е, за разлика от обикновената пасивна или активна отрицателна енергия, уроките се срещат по-рядко. Качеството “да урочасват” имат само енергийно по-силни от обикновеното хора и то в определени фази и състояния. Например, жени в периода на климактериума. Последиците изключително рядко са фатални.
Едно своеобразно явление, от което, обаче, често страдаме, е енергийният вампиризъм.

ЕНЕРГИЕН ВАМПИРИЗЪМ
Мрачното готическо наименование на явлението не бива да ви заблуждава и подвежда. Енергийните вампири не са злонамерени и злокобни чудовища, а обикновени хора като вас и мен. Доста често това дори са съвсем добри хора, които на никого не мислят злото, въпреки неприятните резултати, които предизвикват.
Накратко, това са човешки личности, преживели наскоро някаква сериозна травма - най-често, душевна: загуба на близък човек, разочарование от любим, от дете, от близък сродник. Понесли една от хилядите болки, които ни сервира животът. За да се справят и да оцелеят, те са излъчили голямо количество енергия и страдат от енергиен глад. Това е нещо като енергиен еквивалент на сериозната кръвозагуба. Хората усещат, че са зле, че нещо става с тях. Липсва им “живец”, желание за работа или за развлечение. Те винаги са апатични и постоянно се чувстват уморени.
Тогава несъзнателно започват да търсят своите енергийни “жертви”. Може да са техни колеги, съседи или приятели. Може и да са съвсем случайни и непознати за тях хора - спътници в автобус или влак, лекари, адвокати. Общото за мишените е едно: до един тези хора са енергични, добродушни, оптимистични и от тях просто струи положителна енергия.
Наглед вампирът не прави абсолютно нищо нередно. Той просто влиза в разговор, оплаква се, изповядва се, търси съчувствие. След контакта си тръгва освежен и благодарен за вниманието и разбирането. Човекът изобщо не знае, че току-що е “изсмукал” от ближния си сериозно количество положителна енергия. А жертвата се чуди защо след това общуване се усеща толкова изтощена, замаяна, с главоболие и раздразнение.
Тук няма нито зло, нито виновници, но ако професията ви предполага често подобни контакти, просто се научете да бъдете малко по-твърди и егоистични. Усетите ли, че, необяснимо защо, определен човек ви натоварва, бъдете по-хладни и делови. Помогнете, но не позволявайте слабият да изсмуче вашата сила така, че вие да станете немощни. Давайте, но толкова, колкото можете да си позволите без да бъдете наранени.
И така, виждате, че докато осъзнатата “черна магия” е нещо изключително рядко, неосъзнатите, стихийни отрицателни енергии изобилстват в духовната атмосфера на човечеството. За да оцелеем и прогресираме като вид, трябва да се научим да ги разпознаваме, да воюваме срещу тях и да ги неутрализираме. А това можем да сторим не с помощта на скъпо платени шарлатани, а единствено сами, със своята воля и усилия.

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

ОМАГЬОСАН СЪМ !

"Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.

ОМАГЬОСАН СЪМ !

Напоследък цяла България се тресе от тежка параноя. Всички, мъже, жени, деца, богати и бедни, образовани и невежи, се самообявяват за жертви на “черна магия”.
Ако тъп и мързелив ученик не си е взел матурата, на родителите и през ум не им минава, че просто си е заслужил двойката. Нищо подобно! Горкото детенце просто е омагьосано.
Съпруг, който е пияница и ходи по жени в никакъв случай не е просто негодник. Не, някоя мръсница е направила на човечеца черна магия. Иначе сигурно би бил мъдрец и въздържател, който погнусено извръща очи пред вида на дългокраката блондинка и влюбено гледа дебелата си петдесетгодишна съпруга.
Омагьосани са синове, които водят снаха, дето не ти се нрави, братя или сестри, забравили роднинските си чувства, заради наследствени спорове. Омагьосани са нелюбезните съседи, приятелите, които отказват да ти дадат пари назаем.
Безумието отива и до по-големи крайности. Някой се разболява, развива сериозни симптоми, но не отива на лекар, а при “специалист” по разваляне на магии. Ако това доведе до смъртта му, проблемът е само в това, че не е потърсил магьосницата навреме.
Може да Ви звучи невероятно, но бизнесмени търчат да им развалят магии, направени от конкуренцията, а преди избори магьосническата гилдия получава още едно тлъсто перо като даде рамо в битката против политическите опоненти.
Живеем като във фентъзи епос. Остава само да обвиним за провалите си ламите, джуджетата, троловете или самодивите.
Мисля, че редица от случаите плачат за психиатър.
Но, преди да обсъдим всичко това, нека първо си отговорим на въпроса има ли магия или не.
СЪЩЕСТВУВА ЛИ МАГИЯТА?
Да съществува. В нея няма нищо злокобно, дяволско или демонично. Касае се за умението да се концентрира и насочва определен вид психическа енергия. В повечето случаи този, който практикува магическите актове, засилва собствената си биоенергия чрез съдействието на други разумни енергии. Призовава ги от по-високи нива с помощта на специални ритуали, формули и символи.
Във всичко това за обикновения човек има нещо загадъчно и мистично, нещо съвършено непознато. А неизвестността винаги плаши.
Бих искала, обаче, да подчертая няколко момента:
Въпреки че потенциално подобна енергия притежава всяко човешко същество, малцина са онези, които са се научили да я контролират, използват и насочват. Те в никакъв случай не изпълват цели гилдии, нито пък сайтовете им заемат цели страници в Интернет. Родното небе не е замъглено от летящи метли, нито се носи дим от магически огньове.
Тия, малцината истински магове, изключително рядко са злонамерени. Причината е много проста. Човек, който е влязъл в духовен и енергиен контакт с по-висши нива, рядко остава същият. Промяната обикновено е по посока на облагородяването и духовното извисяване. Разбира се, съществува проблемът с неволното, стихийно насочване на отрицателни енергии и мислоформи, но този процес не може да се нарече омагьосване, нито последиците му се развалят със специални ритуали.
Има и друг момент, който е от значение. Хората, които наистина са посветени и се занимават с магия, обикновено са достатъчно интелигентни, за да разбират ужасяващите последици за самите себе си и за близките си от един злонамерен магически акт. Те познават кармичните закони, инерционната сила на насочваните енергии и въздействието на всеки процес. Повярвайте, ако човек истински осъзнава до какво ще доведе това, за нищо на света не би направил “черна магия”, дори от това да зависи животът му.
Най-сетне, дори и някой действително да е жертва на отрицателна магическа намеса, така нареченото “разваляне на магия” само би усложнило и влошило нещата. Ако некомпетентни хора се намесят във вече станалите процеси, те биха могли, вместо да неутрализират негативното енергийно въздействие, дори да го засилят или да го “фиксират” още по-здраво върху жертвата.
Както съм обяснила надълго и нашироко в “Свещената магия”, много по-добър резултат би имало, ако пострадалият просто използва молитва, духовно пречистване или бъде подпомогнат от близък човек, който чрез средство за концентрация (един пентакъл на Абрамелин и определена формула и кристал) да неутрализира енергийното въздействие. Не е нужно този близък да е окултно грамотен. Ефектът в случая идва от енергийното сходство между хора, които се обичат и от вълните положителна енергия, които помагащият ще излъчва по посока на пострадалия.
Запомнете, че ако отидете при “професионален маг” да ви “разваля магията”, може да пострада не само джобът ви, а и здравето, и духовното ви равновесие. Тези процеси са твърде сложни, за да се оставяте в ръцете на шарлатани. А нито един истински, знаещ и можещ маг няма да стигне дотам, че да продава изкуството си като духовна проститутка. Защото колко струва нравствено човек, който знае, че негов себеподобен може да се разболее, да се побърка или дори да умре, но би го върнал, ако няма пари?!
Все пак, ще си позволя три примера, които илюстрират некомпетентността на маговете-шарлатани.

ЗАЩО СЧИТАМ МАГОВЕТЕ - ТРЪГОВЦИ ЗА НЕВЕЖИ И НЕГРАМОТНИ ?

1. Яйцето- пенкилер.
Ако, като всеки трети в България, решите, че сте омагьосани и отидете при “специалист”, почти задължително първо ще ви открехнат за чудесата на яйцето. Ами че то хич не било сложно да се установи диагнозата има ли магия или не. Просто счупвате едно яйце и го слагате в стаята, където спите. Ако белтъкът се пресече, значи работата е ясна! Омагьосани сте. На всичкото отгоре чудотворното яйце “абсорбирало” вредните енергии и състоянието ви леко се подобрявало!
Едва ли е възможно човешкият ум да роди по-големи глупости! За да не бъда голословна, ще ви предложа следното: Сложете такова счупено яйце в стая, която не обитавате нито вие, нито някой друг. Резултатите ще бъдат абсолютно същите. Е, може пък да са омагьосани стените или фикуса!
Яйцето си е яйце. От него може да стане омлет или, ако се следват природните закони, пиле. Но то не е някакъв загадъчен поглъщач на енергии, положителни или отрицателни, подобно на черните дупки в космоса, а още по-малко енергоизточник, излъчващ лечебни лъчи!
2. Вуду куклите.
В Нови Орлеан, Хаити, Европа, а напоследък и в Бълга-
рия вуду куклите се смятат за най-страховитите оръжия на черната магия. Правите изображение на врага си от восък, омесвате в материала малко от неговите косми, нокти, слюнка или пот и хоп! Той вече е в ръцете ви. Където бодете куклата с игли, ще се разболеят тези органи, а ако я изгорите, човекът ще умре.
Отначало вуду хоуганите и черните магове (бокорите) слушали слисано Европейските глупости за чудовищните кукли. После, подобно на нашенските професионалисти, видели възможностите за далавера и запретнали ръкави да правят кукли и да ги продават на туристите.
Разбира се, добре знаели, че в тези сувенири няма повече магическа сила, отколкото, например, в една тиква. Така съвестта им била чиста, защото всъщност на никого не вредели.
Във вуду магията никога не са се използвали кукли. Куклите са атибут на Европейската фолклорна магия от 14 век. Джуджу (вуду магьосниците в Африка) използват куклите единствено като… пратеници в отвъдното. Куклата се слага в гробище или на кръстопът, заедно с една скъсана обувка и се предполага, че може да предаде определени съобщения на мъртвите. Просто един невинен куриер.
Всичко това, обаче, не пречи на нашенските магове- предприемачи да прегърнат идеята и да произвеждат страховити вуду кукли. Всъщност, ни най-малко не съжалявам онези, които напразно са дали парите си. Човек, способен да желае зло на друго човешко същество, заслужава и по-големи неприятности от една по-малка или по-значима финансова загуба.
Категорична съм в твърденията си, тъй като съм изучавала вуду повече от три години в Африка и съм доста добре запозната с религията, ритуалите и магическите практики.
3. “Универсалните” амулети и талисмани.
Един от поредните гафове на комерсиалните магове е продажбата на предварително изработени амулети и талисмани. Знаете, че амулетът се използва само за защита, а талисманът цели да предизвика определени положителни резултати. Например, талисман за здраве, за любов, за пари и т.н.
Във вуду магията амулетът се нарича “бо”, а талисманът - “моджо”.
В окултните ордени Златна зора и О.Т.О. също се държи много на амулетите и талисманите.
Работата, обаче, е там, че никъде по света, където има сериозна магическа система, не се ползват амулети, талисмани и муски, които са за “шир потреба” и са били създадени чрез масово производство.
И двата магически пентакъла имат връзка с енергийната матрица и уникалното съзнание на всеки отделен човек. Всеки амулет или талисман е дълбоко индивидуален. Създава се със сложна магическа церемония. Символите се изработват след дълъг размисъл, за да съответстват най-добре на едно определено и неповторимо човешко същество.
Няма сериозен маг, който не би изпаднал в истински шок при мисълта за щанд с типови амулети и талисмани!
Алистър Кроули препоръчвал на учениците си сами да изработват своите талисмани и амулети, като се опитват да вложат в тях своята собствена представа за модела на Вселената. Това е сложна магическа операция, която започва с гадаене (обикновено с Таро). Ученикът изпада в транс след медитация и се опитва да пресъздаде в съответния свещен предмет - талисман или амулет - чрез символи това, в което е проникнал и което е почувствал при броденето си на по-висши нива.
Когато ми подари “бо”, подготвено специално за мен, един джуджу от племето едо в Западна Африка ме помоли сериозно, ако накитът се скъса, да не се опитвам да го поправям и нанизвам отново, защото можело да е опасно. Обясни ми, че моето “бо” изразявало динамичното равновесие между обектите на Вселената - между добро и зло, мрак и светлина, духовност и земна плодовитост. Предметът представлява една сложна и асиметрична плетеница от семена, шишарки, раковини, кристали, дърво и корали. Подредбата на елементите е толкова усложнена, че дори да го гледам с часове, трудно бих я възпроизвела върху лист хартия.
Бо или моджо само се подаряват, въпреки че често хората в Африка гладуват!
Никъде по света човек с повече духовно разбиране от това на една медуза не би въртял търговия с талисмани и амулети. А достатъчно е да отворите сайтовете, за да видите, че у нас го правят…
Слагат шепа билки в ивица хартия или, ако са особено “щедри” в кожена кесийка, връзват с червен конец и продават нищо незначещия боклук за 15-20 лева.
Мога да соча още много примери в подкрепа на твърдението си, че шарлатаните - търгаши нищо не разбират от това, което правят. Какво бихте казали, например, за шокиращата тъпотия на твърдението, че направената “черна магия”, непременно в някакъв предмет, фетиш или кукла, действала, докато е заровена някъде?! Що за магове са тези, дето дори не са осъзнали, че всички магически въздействия са на енергийно ниво, а останалото е просто катализатор за концентрация на оня, който прави магията? Като говорят за ефекта на заровените предмети, тези европейски експерти показват, че са със степени назад дори от Австралийските аборигени. Възможно е, също така, ако проучат адреса на жертвата си, сами да поставят на скрити места, върху прага или заровени в саксия някакви страховити псевдомагически дрънкулки. Целта би била да убедят нещастния човек, че наистина е омагьосан и да оправдаят високите си хонорари за всеки пореден сеанс по “разваляне на магията”.
Вярно, понякога шарлатаните имитират добре външната страна на нещата. Не липсват изобилие от свещи, тамян, огледала и пентакли, както и куп други псевдоокултни символи. Просто декор за сценките, които разиграват. Всичко това прилича на кух орех, без ядка вътре. Тези занаятчии наизустяват дори формули и думи на силата и ги произнасят с дълбок и драматичен глас. Но, кажете ми, ако чуете папагал, научил се да дрънка много думи, ще го наречете ли добър оратор?
Докато при ясновидството и лечителството страда само портфейла на жертвата, при магията е по-различно. Точно затова фалшивите магове ме гневят особено много. За да спечелят повече пари, те често драматизират нещата и твърдят в хор, че на клиента непременно е направена черна магия, че тя не може да се развали с един сеанс (таксата се събира за всяко отделно посещение), че трябва да ползва определени субстанции, билки, талисмани и т.н. перо по перо, кесията на окултния търговец се пълни, а клетият човек изпада във все по-голям ужас.

В КАПАНА НА САМОВНУШЕНИЕТО
Знаете колко мощна е силата на човешката психика и въображение. Те се развихрят особено неудържимо, когато става въпрос за магия. Така човек, който не е омагьосан, на който всъщност му няма нищо, може да се разболее сериозно и дори да умре.
Известно е, че ако шаманът при Австралийските аборигени насочи заострена кост към свой съплеменник, това се смята за “магия за смърт”. Удивителното е, че жертвата започва да се чувства обречена. Залинява, спира да яде, става апатична и наистина умира. Всъщност, направеният от “магьосника” жест няма нищо общо с магическите актове. Човекът умира просто под влияние на самовнушението.
Виждала съм африканец, на когото се смята, че джуджу е направил “черна магия”. Човекът започна да гледа с блуждаещ, изплашен поглед. Виждаше някакви сенки и призраци, подскачаше от най-малкия шум. Резултатът беше, че полудя.
Моя позната, психоложка, направила интересен експеримент. Надраскала нищо неозначаващи знаци, които приличали малко на арабски йероглифи. После свила хартията на руло и я овързала с разноцветни конци. За зловещ ефект, пъхнала и едно перо от гарван. После сложила предмета на прага на своя възрастна и наивна съседка. Като видяла, обаче, разширените очи на женицата и колко е пребледняла, се изплашила, казала й истината и прекратила опита. Горката жена била толкова щастлива, че не е омагьосана, че дори почерпила.

ПСИХОЛОГИЧЕСКАТА ТРАВМА
Друг зловреден ефект от псевдоомагьосването е, че възпитава у хората инертност, мързел и фатализъм.
Ако на човек не му върви в работата, в любовта или в учението, никак не е приятно да потърси грешките и у себе си, да признае, че не се е потрудил достатъчно или че просто силите и интелектът му не достигат за опрделена цел. Къде по-добре звучи просто да се оплаче, че е омагьосан! Тогава не е необходимо да се труди, да полага усилия, да се чувства непълноценен. Магията е нещо извън контрола му и, вместо некадърник, човекът се възприема като интересна и трагична жертва. Къде по-хубаво!
Лошото, обаче, е в това, че му липсва стимул да се стресне и да промени нещо у себе си. Отдава се на ленив фатализъм и шансът му да преодолее препятствията и да върви напред отпада. Така, заради успешния бизнес на някои шарлатани, един човек губи мотивиращата си воля, съвестта и съзнанието си. А има ли нещо по-вредно от това?!

НЯМА БЯЛО МАГИЧЕСКО ВЪЗДЕЙСТВИЕ
Някои от вас ще кажат, че не всички са “лоши”, че има магове, които правят само “бяла магия”- за любов, за плодородие, за здраве или късмет. Ще ви кажа едно и то е принцип в света на висшата магия: касае ли се за въздействие върху съзнанието на друго човешко същество или върху природните закони, такова нещо като бяла магия просто няма. Всяка противоестествена намеса е черна магия. Още повече, когато магът си позволява да придобива чрез действията си материални печалби. Ако с магия дадете любов на един, лишавате от любов друг; плодородието на едно място е глад и суша на друго; за да спечели пари един, губи ги друг. Природата не търпи нарушен баланс и всичко се заплаща скъпо и прескъпо (не само във финансов, а и в морален смисъл).
Бяла магия съществува само тогава, когато използваме енергията си единствено за самоосъвършенстване, за духовен напредък, свой и на човечеството като цяло, и за общуване с по-висши разумни енергии от други нива.
По-важни от чудото и магията са взаимната доброта, светлината и любовта в човешките отношения. Всеки човек може да постигне чудеса, ако има вяра в своите сили и воля да се бори и да отстоява себе си.

Паула Лайт
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14

Коментари

Мнението Ви за статиите

Възникна грешка в тази притурка

ПРЕДИЗБОРНО ОБРЪЩЕНИЕ!

СКЪПИ МОИ ПРИЯТЕЛИ И СЪНАРОДНИЦИ
Предстоят парламентарни избори и ония, които с деянията си ни донесоха толкова страдания и неволи може отново да бъдат избрани с 10-15 % от българските граждани, защото другите, отчаяни, обезверени и отвратени, са си останали в къщи. Така, мандат след мандат, ще гледаме все същите недостойни и презирани от нас лица в ролята на народни представители и те ще определят съдбините ни. Защото вашите неподадени гласове ще бъдат разпределени между тях. Ако си останете в къщи и не гласувате, това НЕ Е НАКАЗАТЕЛЕН ВОТ, а услуга в полза на хората, които искате да изритате вън от политическия живот. Все пак, гласувайте! Гласувайте с бюлетина, в която сте зачеркнали всички. По този начин ще попречите да получат от държавата субсидии и за вашите гласове. Нека пред света грейне истината, че сме хора, а не стадо овце! Целта е проста. Ако парламентарните избори завършат, например, със 70% гласували и 40% недействителни бюлетини, това ще бъде достатъчно основание да се твърди, че Избирателният закон не отразява волята на избирателя и да се подеме борба за РЕФЕРЕНДУМ за смесена или мажоритарна система при изборите, както и за това, ако не са гласували 50% + 1, изборите да не бъдат легитимни. Това ще ни даде шанс да не гледаме ден след ден, за цели десетилетия, едни и същи лакоми, корумпирани и долни нищожества, седнали зад банките в Свещения храм на народовластието. Това ще бъде крачка напред, колкото и плаха да е тя. Запомнете, че ако пуснете бюлетина, в която сте зачеркнали всички кандидати, ще се отчете като недействителна, но гласът ви ЩЕ СЕ БРОИ! Нека Светлината ви озарява и закриля!
Паула Лай