Книгата "Пътят към Свещената магия" на Издателство “Дилок“ (Wait on the book market “The road toward the Holy Magic”, published by “Dilok Publishers" - http://dilok.net/) ще отговори на много въпроси, които Ви интересуват.
Привет на всички мои почитатели и критици, приятели и врагове! Тъй като ви смятам за еднакво значими и ви обичам еднакво, ще отговоря на всички, доколкото мога. Извинете ме, че разпространявам във всички сайтове един текст, но просто нямам време да обърна внимание на всеки поотделно.
Благодаря на онези читатели, които подкрепят моята кауза. Тъй като с тях вървим по една духовна пътека и споделяме едни и същи ценности, няма да им говоря по-подробно. Знам, че ще ме разберат и не биха се чувствали оскърбени.
Искам да обърна по-голямо внимание на опонентите си, умни или тъпи, достойни или недостойни. Разбира се, не им се сърдя. Не съм толкова наивна, че да съм очаквала да имам само обожатели. Нито пък толкова самонадеяна.
Тези, които възразяват яростно срещу статията ми за Страната “никога” и “никъде”, ме изпълват с искрено удивление. Доколкото разбрах, те не възразяват срещу моите аргументи, а срещу това, че съм ги поднесла в определен сайт ( “Аз, жената”) и са банални по своята същност. Но, приятели мои, не е ли добре една важна и горчива истина да се казва десет, сто, хиляда пъти, дори и с риск да станем банални? Вместо статията, коментирате мен и моето име. Или сте защитници на дрогата?
По-интересно ми е да разговарям с онези, които атакуват статията ми “Пътища, които не водят към храма”. Написаното прави чест на сърцата, но не на интелекта им. Не разбират ли, че не атакувам, а защитавам Православната църква от нейните поругатели, облечени в одежди на духовници и със сакрални символи, но с покварени души? Аз приех Светото кръщене на 22 години и три пъти се отрекох от Сатаната, а църковни служители, съзнателно или не му служат, с което не мога да се примиря.
По въпроса за Исус или Иисус критиците ми, разбира се, са прави по канон. Използвам съзнателно контаминацията, като по-всеизвестна и достъпна. Ако става реч за точност, истинското име е Йешуа.
Във връзка с това дали съм “масонка”, няма как да ви отговоря еднозначно и да ми повярвате. Ако кажа “да’, ще ме нападнете още по-яростно, при все че едва ли знаете по-добре от мен какво е масонството. Чели сте само жълтите глупотевини на антисемитите. Ако кажа “не”, ще решите, че лъжа, защото масоните дават обет за съхранение на тайната. Все пак, се чудя не сте ли чували поне това, че масонските ложи са забранени за жени. Както и да е, възможно е аз да съм първото изключение. Искам, обаче, да защитя Lion Club. Не знам кой е стоял зад тази организация в Третия свят, където работех, но сред членовете имаше италианска графиня, страстна католичка, която ходеше при болните от холера да им чете Библията, докато вие се страхувате дори да си напишете имената във форума. Имаше и много добри енориаши на Англиканската Църква. Но който и да стоеше зад тази организация, тя вършеше чудеса, не крадеше от средствата за благотворителност и човек винаги знаеше къде отиват парите му до последното пени. Аз се гордея, че имах честта да допринеса скромно за дейността на тази благородна организация.
Накрая, приятели мои, когато нападате някой, аргументирайте се с логически доводи като разумни човешки същества, вместо да реагирате тъпоумно и нелепо като глутница духовни поми
яри, което не ви прави чест. Мисля, че не сте глупаци. Само дето сте по нашенски зли. Най-сетне, ако се обедините така не със силата на омразата и агресията, а за нещо светло и полезно, можете да постигнете прекрасни неща.
С обич и уважение към всички: Паула Лайт.
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14
Привет на всички мои почитатели и критици, приятели и врагове! Тъй като ви смятам за еднакво значими и ви обичам еднакво, ще отговоря на всички, доколкото мога. Извинете ме, че разпространявам във всички сайтове един текст, но просто нямам време да обърна внимание на всеки поотделно.
Благодаря на онези читатели, които подкрепят моята кауза. Тъй като с тях вървим по една духовна пътека и споделяме едни и същи ценности, няма да им говоря по-подробно. Знам, че ще ме разберат и не биха се чувствали оскърбени.
Искам да обърна по-голямо внимание на опонентите си, умни или тъпи, достойни или недостойни. Разбира се, не им се сърдя. Не съм толкова наивна, че да съм очаквала да имам само обожатели. Нито пък толкова самонадеяна.
Тези, които възразяват яростно срещу статията ми за Страната “никога” и “никъде”, ме изпълват с искрено удивление. Доколкото разбрах, те не възразяват срещу моите аргументи, а срещу това, че съм ги поднесла в определен сайт ( “Аз, жената”) и са банални по своята същност. Но, приятели мои, не е ли добре една важна и горчива истина да се казва десет, сто, хиляда пъти, дори и с риск да станем банални? Вместо статията, коментирате мен и моето име. Или сте защитници на дрогата?
По-интересно ми е да разговарям с онези, които атакуват статията ми “Пътища, които не водят към храма”. Написаното прави чест на сърцата, но не на интелекта им. Не разбират ли, че не атакувам, а защитавам Православната църква от нейните поругатели, облечени в одежди на духовници и със сакрални символи, но с покварени души? Аз приех Светото кръщене на 22 години и три пъти се отрекох от Сатаната, а църковни служители, съзнателно или не му служат, с което не мога да се примиря.
По въпроса за Исус или Иисус критиците ми, разбира се, са прави по канон. Използвам съзнателно контаминацията, като по-всеизвестна и достъпна. Ако става реч за точност, истинското име е Йешуа.
Във връзка с това дали съм “масонка”, няма как да ви отговоря еднозначно и да ми повярвате. Ако кажа “да’, ще ме нападнете още по-яростно, при все че едва ли знаете по-добре от мен какво е масонството. Чели сте само жълтите глупотевини на антисемитите. Ако кажа “не”, ще решите, че лъжа, защото масоните дават обет за съхранение на тайната. Все пак, се чудя не сте ли чували поне това, че масонските ложи са забранени за жени. Както и да е, възможно е аз да съм първото изключение. Искам, обаче, да защитя Lion Club. Не знам кой е стоял зад тази организация в Третия свят, където работех, но сред членовете имаше италианска графиня, страстна католичка, която ходеше при болните от холера да им чете Библията, докато вие се страхувате дори да си напишете имената във форума. Имаше и много добри енориаши на Англиканската Църква. Но който и да стоеше зад тази организация, тя вършеше чудеса, не крадеше от средствата за благотворителност и човек винаги знаеше къде отиват парите му до последното пени. Аз се гордея, че имах честта да допринеса скромно за дейността на тази благородна организация.
Накрая, приятели мои, когато нападате някой, аргументирайте се с логически доводи като разумни човешки същества, вместо да реагирате тъпоумно и нелепо като глутница духовни поми
яри, което не ви прави чест. Мисля, че не сте глупаци. Само дето сте по нашенски зли. Най-сетне, ако се обедините така не със силата на омразата и агресията, а за нещо светло и полезно, можете да постигнете прекрасни неща.
С обич и уважение към всички: Паула Лайт.
http://www.hermesbooks.com/detail.php?pID=941&pcatID=14
Няма коментари:
Публикуване на коментар