ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ

ДЕКЕМВРИ ИЗЛИЗА КНИГАТА МИ "ЛЕГЕНДИ ОТ СИНИТЕ ПЛАНИНИ”НА ИЗД."ДИЛОК" - http://dilok।net/

АНОТАЦИЯ

За да заблещука в душите ни перла, нужна е песъчинката на болката и страданието. За да се трансформира кипящата горчива смола в кехлибар, трябва да се премине през най-тежкото изпитание, наречено време.

Тези осем приказки от света на Сините планини ни даряват пътека към безкрайността. Пътека, по която разбирането ни за живота и смъртта, за любовта, за истинската мъдрост, за творчеството и милосърдието ще се извисят до ново, различно ниво.

Светът, в който ни въвежда авторката, е приказен и фантастичен. Но приказките, понякога, са по-истински от горчивата реалност.

Попитайте сърцата си и си спомнете за розата на Малкия принц, за крачката на Алиса през огледалото или за палавата усмивка на Питър Пан. Тогава затворете очи и смело поемете към Сините планини.

На добър път!

КОНСУЛИ, КЛОУНИ ИЛИ КОНСУМАТОРИ?

(специално за читателите на чикагския вестник „България Сега”)

Напоследък, българското консулство в Чикаго се прослави с крайно екзотичния букет от странни птици, добили дипломатически ранг и статут. Имате си цели трима консули, въпреки че съставът страда от дефицит на административни и технически служители и за една заверка на пълномощно се чака с месеци.

По отношение на подбора на кадрите властите на приемащата държава, вероятно, смаяно вдигат вежди и оставят „без коментар”. В ятото ярко се откроява пъстрата перушина на Лила Георгиева, по-известна като „Лила Секса”, за която обществото знае единствено, че има добре закръглен задник, розови гащи, че страда от порив към ексхибиционизъм и обожава разголването пред камера. Какво е нивото на другите й дарования, с какво си е изкарвала хляба преди да стане дипломатка, колко езици владее и наясно ли е със законите и прецедентите на приемащата държава, няма как да разберем. Може би, ако госпожица Георгиева публикува в сайта си тези данни, вместо само да ни радва с пищните си форми, бихме могли да преценим дали най-горният й етаж (главата) е добре обзаведен или е по-оскъдно мебелиран и от таванско помещение. Действително, завършила е политология, но липсват публикации на нейни изявления, анализи и разсъждения, за да си направим извода има ли някакви реални познания по специалността. Знаем, действително, че баща й е актьор и добър приятел на Сергей Станишев и Георги Първанов, но, с риск да изглеждам твърде капризна и претенциозна, бих споделила, че, поне според мен, връзките на родителите не бива да бъдат основен критерий при подбора на дипломатическите кадри.

Новият избор на българското правителство за втори консул е Димитър Туджаров, Шкумбата, известен комик и имитатор на гласове, който е доста забавен на сцената, но разбира от консулските задължения и правомощия толкова, колкото аз от ядрена физика.

Що се отнася до генералния консул, Валентин Дончев, той е назначен от правителството на Сергей Станишев и е заменил Иван Сотиров. Действително, Дончев от 1986 г. е дипломат от кариерата, но не се ползва с висока оценка на общественото мнение. За жалост, най-ласкавите отзиви, които прочетох за него в коментарите са „мазник” и „душевно нечистоплътен тутманик”. Съжалявам, но само цитирам.

Както и да е, излиза, че консулският отдел на Република България в Чикаго прилича на циркова трупа, зоопарк или причудливо сборище на непрофесионалисти.

А от тези хора се очаква да представляват интересите на българските граждани в четиринадесет щата на САЩ!

Сигурно си задавате въпроса дали българското правителство, по някакви неизвестни причини, има зъб на нашите сънародници в тези щати или те са превърнати в морски свинчета, жертва на странен експеримент с неизвестна цел.

Успокойте се, скъпи сънародници! Странните назначения в българските посолства и консулства са правило, а не изключение от поне петдесет години насам!

В международните конвенции, както и в законите на различни държави, са очертани качествата и ценностите, които трябва да притежава един дипломат. Те са професионализъм и познаване на международните актове, дипломатическия протокол и спецификата на приемащата държава, владеене на поне няколко езика, задълбочено разбиране на историята политиката и законодателството на страната, в която ще упражняват длъжността си, такт, благородство, добри маниери.

Конкретно за консула е нужно да е наясно с местните нормативни актове и правата на чуждите граждани, със законите на собствената си страна, с легалните права и пълномощия, свързани с длъжността му. Според мен, най-добре би било той да е юрист, специалист по международно право или поне да е завършил дипломация или международни икономически отношения.

Разбирам, че тези високи стандарти и изисквания могат да ме злепоставят пред вас като безнадежден сноб, но, признавам, изповядвам старомодните идеи и идеали, според които дипломатите от висок ранг трябва да имат мозък и сърце, а също и национално достойнство. Вярвам, че повечето от вас ще се съгласят с мен!

Действително, ако разгърнем историята на дипломацията, ще открием и други прецеденти за назначения на неподготвени и неквалифицирани кадри. Това, обаче, се е случвало след войни, преврати и революции, когато властниците просто са нямали подготвени хора, които да заемат дипломатическите постове. Пример в това отношение е съветската дипломация скоро след революцията. Един от първите съветски посланици, Чичерин, не е имал подходящо образование. Притежавал е, обаче, здрав разум, политически усет и остроумие. Накратко, не е бил безмозъчен консуматор!

Докато усвои международната политика, протокола и правилата на играта, на всички зададени му въпроси той отговарял с едно: „Зависи от тактиката!” Колегите му от дипломатическия корпус решили, че той или е много глупав, или твърде умен тактик.

На един прием, млад стажант-аташе пийнал повече отколкото трябва и решил да го иронизира и изобличи като глупак. Попитал го: „Господин Чичерин, котката яде ли горчица?” Посланикът отговорил отново, че зависи от тактиката. После изчакал търпеливо подигравателният смях на присъстващите да заглъхне и им обещал кротко да обясни отговора си.

„Ако дадете на котката горчица през муцуната, тя, естествено, няма да я яде.”- започнал.- „Но, ако я намажете отзад, животното ще се принуди да я изближе, защото ще му залюти. Така че, наистина зависи от тактиката!”

Както и да е, допустимо е в преходни, следвоенни и следреволюционни времена да има дипломати-ексцентрици. Но Република България от двадесет години е стабилна европейска държава и сега е членка на НАТО и ЕС. Имаме си добре подготвени кадри, прекрасни млади хора, дипломати, икономисти и юристи, които владеят по няколко езика и са учили как да представляват своята страна и гражданите й без да се червим пред света. Ако нямат връзки и съответните протекции, те, обаче, не могат да си намерят работа по специалността и често ще ги видите да въртят волана на таксита, да се прехранват от малка семейна бакалия или, в най-добрия случай, благодарение на чуждите езици, които владеят, да работят като екскурзоводи или администратори в хотел. Тъжно, нали?

За жалост, в България, още от татово време, са очертани правила за дипломатическите назначения, които радикално се различават от установената международна практика. Причините някой да бъде назначен за консул или посланик са следните:

„шут встрани” - В този случай, човекът е от „добър произход”, от гледна точка на управляващата партия или има заслуги пред нея, но би могъл да се окаже опасен за авторитета на лидера в момента. Такъв някога беше случаят с брата на Андрей Луканов, който бе назначен за посланик в Нигерия. Там той можеше да се отдава на оргии и ловни сафарита, без да застрашава властта на Тодор Живков. В наше време, по подобни причини за посланик в Полша бе назначен Александър Йорданов.

„защита на съучастник” - Пример за такова назначение беше бившият главен прокурор на републиката, Никола Филчев. Въпреки че имаше сериозни психически проблеми и дори в медиите имаше намеци, че е бил подбудител на убийство, човекът знаеше прекалено много за забежките на властта, за да бъде оставен на сухо.

„един от мрежата” - Българските политици често са свързани в схеми, за които ние, „простолюдието”, си нямаме и хабер. Така, за посланици или дори министри често биват назначавани бивши сътрудници на Държавна сигурност, защото по-лесно се манипулират лица, обвързани със схемата на властта. Например, Тодор Колев, който бе назначен за културно аташе в Канада, е бил агент. Такъв е бил и министърът без портфейл, Божидар Димитров, въпреки че възмутено обясни, че бил „контраразузнавач”. В дипломатическите ни мисии сигурно гъмжи от бивши агенти и в това няма нищо чудно. Нали и президентът ни е такъв? Според една печална статистика, малко след 1989 година, се установило, че 90% от състава на Министерство на външните работи са бивши сътрудници.

„морков или бучка захар” - Това е методът за лесно и безболезнено награждаване на персони, заслужили активисти на управляващата партия, издънки от котилото на такива активисти или техни близки роднини. Например, Цачевски, бивш наш посланик във Финландия, е бил назначен с протекцията на Ахмед Доган. Вашият нов консул, „Шкумбата”, е съпруг на активистка на „Герб” в Слатина, а самият той забравяше за острата си критичност и пееше оди в прослава на Бойко Борисов, когато се подвизаваше в ефир.

Ето такава е схемата на дипломатическите назначения в Република България. А какви са резултатите?

Трагедии: случилото се с нашите медици в Либия би могло да бъде избегнато, ако имахме адекватни дипломати в оня период. Само българите и един палестинец не бяха спасени навреме, когато тенденциите в политиката на Кадафи в областта на здравеопазването станаха ясни. Всички останали държави успяха да спасят хората си и да ги измъкнат от страната навреме. Ако не беше френската протекция, нашите невинни граждани щяха още да гният в либийски затвор или дори в гроба.

Спаска Митрова в Република Македония би могла да избегне много страдания, ако българският консул се беше вслушал във воплите й навреме.

Комедии: За жалост, пословична е простотията на български дипломати, гафовете с непознаването на протокола, абсурдите. Всички сме чували за родните емисари, които се опитвали да си вземат лед с пръсти, носели сакове, за да се облажат повечко от шведските маси, пиели от водата за изплакване на пръстите и т.н. Дано розовите гащички на госпожица Георгиева не бъдат асоциирани в САЩ с националния герб!

Корупция: Посланикът ни във Финландия, господин Цачевски е бил отзован заради системни нарушения на финансовата дисциплина и далавери с продажба на алкохол без ДДС, по настояване на приемащата държава. Посланикът ни в Полша, господин Александър Йорданов, е отдавал под наем на местни търговци помещения на посолството. Поради принципа на екстериториалност, клетите власти не можели да събират данъците си от тия наематели. Посланикът ни във Франция, Ирина Боковска, си е купила апартамент в най-скъпия квартал в Париж на стойност над един милион евро и никой до днес не й е поискал обяснение за произхода на тия средства.

Прахосничество: За да бъдат удовлетворени повече „свои хора”, щатовете в дипломатическите ни представителства се раздуват прекомерно. Всеки правителствен кабинет, новодошъл на власт, говори за закриване на посолства и консулства или намаляване на състава им, но до реални действия така и не се стига.

Например, в Чикаго консулът би могъл да е само един, а да се увеличи броя на техническия и административен персонал. Тогава, може би, нямаше да се стига до плащане на три дипломатически заплати, а българите нямаше да чакат до безкрай за една проста административна услуга.

Във всяка българска легация гъмжи от хрантутници, а болниците не могат да приемат за лечение, поради бюджетен дефицит, майчинството и детските надбавки се изплащат със закъснение, а старците ни мрат от глад!

Това е общата трагична картина.

Що се отнася до Шкумбата, бих го посъветвала да последва примера на Тодор Колев и да се оттегли с достойнство от пост, за който определено не е подходящ. Нека даде път на истински професионалист сред многото млади хора, които не могат да се реализират заради политически връзкари като него!

Вярно, министър Димитров го защити, че „познавал много българи в Чикаго”. Е, аз познавам много хора в АЕЦ „Козлодуй”, но това не ме превръща в ядрен физик, нали?

Господин Туджаров има инженерно образование и сигурно е добър инженер. Като комик е забавен, добър имитатор и притежава истински, макар и малко евтин и чалгаджийски чар. Питам го, защо не покаже малко доблест и да се върне към занимание с нещата, в които наистина е способен? Всеки камък си тежи на мястото, нали? Все пак с Чакърдъкова само те двамата получаваха най-големите хонорари от Президентството.

Иначе, скъпи приятели, ви остава само едно: да предложите на консулския ни отдел в Чикаго да стане гастролиращ цирк. Лила Георгиева ще танцува еротични танци. Шкумбата ще имитира Барак Обама. Валентин Дончев може да се научи да ходи по въже или да гълта огън. Със средствата от представленията, нашето представителство ще се самозадоволява и в държавния бюджет ще се реализират икономии.

А, ако за тази добра идея са ви нужни хиени, чакали, тигри, маймуни и папагали, в парламента гъмжи от такива. Остава само да ги наемете.

Паула Лайт - България - 05.09.2010 г.

http://bg.netlog.com/paula_light

КОНТРАБАНДАТА - НАЧИН НА УПОТРЕБА

Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Паула Лайт и Димитра Г.


Отдавна, много отдавна, още от зората на държавността, се играе една и съща любима игра на котка и мишка. Котката е държавата с ненаситната си хазна, високите мита и акцизи, рояка бдящи чиновници, митничари, данъчни служители и пр. Мишката е символ на групите храбреци и тарикати, чиято заветна цел е да погълнат плячката сами, без да оставят и парченце за лакомата паст на котката. Играта се нарича контрабанда.
Предполагам, като ученици също сте чели за подвизите на интересните мъжаги-злодеи с мечове и револвери, които, в безлунни нощи, са акостирали на пусти брегове и, под самия душещ нос на ченгетата, са стоварвали сандъци с ямайски ром, хавански пури и други благинки. Имало само една малка, досадна подробност. При цялото си усърдие и заетост, тия смели мъже някак забравяли да се отчетат на държавата.
Книги като „Странноприемница Ямайка” на Дафне дьо Морие са придали на контрабандната игра блясъка на тайнственост, романтика и героизъм.
В ония славни времена, преди два-три века, въпросът се решавал с храбри хайки в мрака, с престрелки и някоя и друга бесилка за назидание.
Тук и сега, в първата половина на двадесет и първия век, в обновена България, поела по пътя на своето европейско развитие, играта продължава, но с доста променени правила.
В епохата на прехода, котката на българската държавност много измършавяла. Ребрата й се брояли, преплитала кълки и, както става с всяко изтощено животно, чиновниците-бълхи изпивали сетните капки на разредената й кръв.
На бълхите хич и не им пукало за котката. Малките им, гладки и затлъстели мозъци дори не си давали сметка, че, ако тя гушне букета, те също ще загинат от глад! Не, нито една бълха не си мислела как плячката да остане в устата на котката, неин приемник. Било ги яд, обаче, че всичките благинки са за мишките, а те, великите народни трибуни, могъщите управници, нямат никакъв дял в купона.
Така, българските политически бълхи били окончателно шута на държавната котка и сами мутирали в лакоми, охранени котараци.
После, управляващата котка привикала мишките, една по една, и ги „открехнала” за новите правила на играта контрабанда:
- Виж к’во, брато - казала им. - Дай да не се дърляме за глупости, а да си поделим плячката. Майната й на държавата! Нема да плащаш разните му мита и акцизи, ама ша кихнеш и за нас от печалбата. Ша стане добра далавера.
По-умните мишки решили, че новите правила ще намалят търговския риск и били лапи с котката. Сделката била скрепена.
Бедата, обаче, била в туй, че, на няколко години, управляващите котараци в парламентарната ни демократична република се сменяли. Те си знаели, че, не след дълго, плячката ще попадат в други муцуни и това ги правело още по-кръвожадни и по-лакоми.
Най-лесно било за червения котарак. Той си имал контрабандни канали, тайни сметки и престъпни аверчета още от епохата на развития социализъм. С посредничеството на братските комунистически партии, отдавна бил организирал вида на стоката, вноса, пая си. Даже си бил отгледал своя собствена порода мишоци, по-точно, свирепи пристанищни плъхове, еволюирали от някогашни барети, охранители в УБО, шпиони или спортисти. Тандемът работел в пълна хармония.
Не така просто било дереджето на синия котарак. Той все още си бил млад, до вчера, малко котенце, родило се на площадите в зората на демокрацията. Нямал си котешки роднини зад граница, нямал опит и стаж в лова на мишки и, понякога, контрабандистите направо се бъзикали с него.
Но младокът набързо отърсил козина и схванал правилата на играта: вместо в хазната, плячката отивала в партийната каса, откъдето се разпределяла по-лесно, или във фондации с благопристойни имена и дваж по-благопристойни цели.
След няколко откъснати или смазани опашки, изгризани уши и заложени капани с отрова, мишките най-после схванали намека, че с новия шеф шега не бива и се вградили в схемата. За това се погрижил един особено гаден, духовно скопен котешки екземпляр с прякор „Сивия кардинал”.
Оригинално решение намерил жълтият котарак, който си мислел, че още носи корона и се изживявал като лъв и цар на всички животни в гората.
Той черпел опита си в престъпните далавери от Лондонския финансов клуб, в който ултра червени пролетарски котараци и ултра жълти монархисти отдавна лочели от една и съща купичка.
Така, жълтият замяукал, че ще покани на държавната трапеза мъдри кучета, които да сложат край на контрабандата. Така, на българския финансов небосклон се появили хрътките от, служители на короната, чиято задача била да изпират отмъкнатата плячка, отчитана като техни хонорари и да я връщат в муцуните на жълтите котки, узаконена. Квотата на мишките малко намаляла, но, все още, имали достатъчно интерес да си сътрудничат с котешкото племе.
Но дошло времето на трите котки. Тогава зейнали три лакоми муцуни: на червения, жълтия и на лукавия чер котарак, който бил най-охранен от тримата, но вечно хленчел за права и свободи на черните котки.
Та, появил се голям зор при решаването на въпроса как ще се дели плячката. Спасението дошло от друг, четвърти котарак, който се пишел пъстър, въпреки че червените му петна били най-много. Тримата напълнили купичката му с гъста сметана и той приел да посредничи как да си поделят плячката по Контролно пропусквателните пунктове и видовете стоки. Вярно, неведнъж партньорите се зъбели и хвърчели фъндъци козина в три цвята, но някак се оправяли. Всеки от тях си имал собствена кохорта от обслужващи ги мишки-контрабандисти.
Но, за кой ли път в злощастната ни родина завял вятърът на промяната!
Появил се нов, хищен, самоуверен котарак, мускулест и едър, със снежнобяла козина на когото дали името Пожарникаря.
- Ох, сладкият ни пухчо! - въздишали булките и мечтаели да отглеждат новия котарак върху меки родопски китеници и да го гушкат в собствените си легла.
- Какъв юнак, какъв хубавец! - дърпали мъжете оределите си мустаци и философствали над чаша ракия. - Той ще изгони ония свирепи и алчни котараци, ще натика плъховете в мишата дупка, дето им е мястото, ще напълни хазната и коремите ни!
Никой не искал да види лукавия жълт блясък в зениците на животното. Не! Хората гледали на него като на бяла лястовичка на надеждата. Те знаели за това, че гаси пожари, но не знаели, че може и да ги разпалва. Знаели, че е ужас за плъхове и мишки, но не знаели, че често се пазари край мишите дупки за сирене. Знаели, че ненавижда алчните котараци в познатите им цветове, но не знаели, че просто иска да грабне плячката им и то не за да я сложи в хазната, а в своята собствена муцуна.
Когато седнал на владетелския трон, белият котарак си имал пая от тринадесет фирми, някои прекратени, а други, действащи, както и банка на името на своята писана, през която минавали всичките по-солидни финансови операции на държавния бюджет. Нямал си, обаче, дял от плячката, носена отвъд границата ни от плъхове и мишки, а това много го тормозело. Наред с всичко друго, трябвало да пази и имиджа си на борец срещу престъпността и за народно благоденствие.
Така, белият котарак, който с гордост носел името си Пожарникаря набързо овладял всичките трикове на илюзионизма.
Под блясъка на телевизионни камери, той вкарал в миша дупка няколко измършавели, тъпи мишки, които просто не умеели да преговарят адекватно с котешкото племе, а хората засияли от радост, че новакът ще сложи край на кражбите, анархията и разсипията.
После албиносът тихо като мишка, лукаво като хиена и ловко като маймуна започнал да гради своята собствена котешка империя.
Няма да се спирам на сортовете плячка като дрога, месо или горива. Не знам дали котаракът е успял да сложи лапа и върху тези блага.
Ще се спра само на въпроса за цигарите.
Когато албиносът се възкачи на трона на държавното управление, търговията с цигари беше доста стабилна и спокойна. Цените не се бяха менили скоро и голяма част от дължимите акцизи действително постъпваха в държавната хазна. А българинът просто не може без тютюна. Може да се лиши от брачен партньор, от имоти, от хляба дори, стига да има възможност, след всяка загуба, нервно да си запали цигара.
Лукавият албинос видял огромния потенциал в тази наша национална страст. Той започнал жално да мяука пред достатъчно на брой телевизионни камери колко ограбена била хазната след управлението на останалите котараци, колко е тежка световната криза, как трудно било да върже бюджета. После, драстично увеличил акциза върху цигарите.
Земята българска екнала от жаловити стонове, писъци и проклятия.
Видиотени от никотинов глад старци търсели по улиците недопушени фасове. Съпруги и съпрузи се карали помежду си и крещели на децата си: „Аз нямам пари за цигари, а те шоколад взели да ми искат!”
Почтени учителки сънували как разбиват павилиони с цигари, университетски професори, с разтреперани пръсти, просели по някой и друг къс от доста по-заможните си студенти.
Появило се ново чудо. Електронната цигара, с която може да откажеш истинските. Така, сериозни и улегнали граждани засвяткали с чудатото приспособление като извънземни. Но после смутено шепнели:
- Колега, още не съм отвикнал от тютюна. ‘Айде, черпи с една истинска цигарка!
На всеки ъгъл се появили надписи: „Продавам тютюн и машинки за свиване на цигари.”
Предприемчиви работници-хигиенисти от цигарените фабрики започнали да търгуват с тютюнеца, който измитали от земята.
Конкуренцията загрубяла. Производители на електронни цигари гръмко обвинявали съперниците си, че продават „китайски боклуци”, които увреждали мозъка.
Албиносът се хилел доволно. Стореното от него било дало небивал шанс на родната контрабанда с цигари.
От времето на революционните комитети, никого не били посрещали с такъв възторг мишоците. От гадни плъхове, контрабандистите станали „симпатяги”, „наши момчета”, „смелчаги”.
Дори стариците открехвали съседите си къде са чули за най-близък контрабанден пункт, а предприемчиви безработни булки вземали по няколко стека на консигнация и тръгвали да ги продават на дребно, от врата на врата срещу малка печалба.
Всеки благославял контрабандиста като съвременен Робин Худ, народен спасител и юнак.
А котаракът албинос доволно се облизвал. Сам бивш мишок, съсобственик на фабрика за „Марлборо” и „Мелник” уличена в производство на фалшиви цигари - менте в Крайморие, той знаел как да дресира и организира бандата си от плъхове. Фабриката му била разследвана през 1995 г., но, някак на магия, продължила да работи до 1997 г. Съдружник му бил и небезизвестният подземен плъх Румен Николов-Пашата. Тогава шеф на местното РПУ бил Георги Пенев, който след това станал шеф на Бургаския клон от охранителната фирма на пожарникаря. По време на разследването, нашият все още мъничек плъх изобщо не бил разпитван.
И така, в резултат на добре организираната цигарена афера сега, личната хазна на котарака-албинос прелива, а в народната се гонят ветровете.
Но, поне според мен, „Белият” си има и друга заветна цел. Ако успее да съхрани това статукво, докато е на власт, тютюневите предприятия съвсем ще фалират. После, колко му е да ги приватизира чрез подставени лица на безценица?!
Стъпка по стъпка, нашият герой с хищните си лапи, претърпява интересна еволюция: От плъх, в котарак, а от котарак, в хищен тигър.
Но стига съм ви разказвала приказки в този хубав неделен ден! Я да взема да си запаля една контрабандна цигарка, да си сипя от домашната ракийка, произведена без акцизи, в нелегален казан от барабаните на две стари перални и да си направя салатка от генно обработени доматени мутанти.
Наздраве! Да живее контрабандата!

Паула Лайт - 25.07.2010 г.
http://bg.netlog.com/paula_light

П Ъ Т И Щ А

Скоро по книжарниците ще излезе новата книга "Пътища" на Димитра Г.и Паула Лайт. - Http://www.dallas.b-c.bg

АНОТАЦИЯ

Това е разказ за пътищата на една смела жена от черното зло на комунистическа България, през кървавата мелница на емигрантската участ, до висините на икономическия, културен и политически елит на САЩ. От репресиите, тормоза, униженията и сивия труд до познанството с множество интересни личности, включително писателят Труман Капоти, който ако не беше покосен от тежката болест и смъртта щеше да разкаже тази необикновена история, вместо мен.

Паула Верити Лайт.

Рецепти от Паула Лайт

НАРОДНА МЕДИЦИНА

Как да се отървем от шипове?
(рецептата научих от ръкопис на монасите от Преображенския манастир).
В еднолитрово шише с голям отвор се натъпква с цветове от син люляк. Залива се до горе със светилен газ (този, с който някога нашите баби си светеха). Държи се 20 дни на тъмно и 20 дни на светло. След това се маже мястото, където е шипа. Монасите ми гарантираха, че тази течност стапя шиповете. Ще добавя още едно лекарство към това. Правете си отвара от корени на целина и пийте от отварата заедно с мазането.

Студени крайници и непоносимост към студ (стеснени кръвоносни съдове)

Изправяте се прави в средата на стаята и се надигате на пръсти. След това се отпускате с цялата си тежест върху петите. Следствие на тази интервенция кръвта с тласък отива в крайниците и ги захранва.Това упражнение се прави сутрин и вечер по 10 пъти. (Упражнението да не се практикува при разширени вени).

Слънчево изгаряне

Всеки който стой на плажа на слънцето и се зачерви като рак смята, че киселото мляко помага. Нищо подобно, то само облекчава.
Най-доброто средство е да се намажеш със силна ракия цялото тяло (добре е да е домашна). Буквално след минута, вътрешното горене (както казва човек в такъв случай „изгарям отвътре”) изчезва! До вечерта червенината я няма и най-важното не ти се бели кожата и получаваш приятен тен.

Рецепта която научих в Африка.
Когато слънчасаш както казват хората: Вземе се чаша с вместимост 250 гр. Налива се 50 гр. Оцет. Добавят се две супени лъжици захар и се долива догоре чашата с вода. Разбърква се да се разтвори захарта. Изпива се на един път. Добре се отразява и при сближаването на границите на кръвното.

Забележка:
При силни ставни болки препоръчвам аналните френски свещички "Профенит" (може и волтарен). Никога не ползвайте обезболяващи хапчета през устата. Правят язви, кръвоизливи, пертонит.

Рецептите са предоставени от Паула Лайт

ХРИСТОС ВЪЗКРЕСЕ!

Синът Божи понесе страданието на мъченическата смърт, на разпятието и мрака, за да измие с кръвта си нашите грехове и да освети пътя към нашето спасение.

Преди неделята е бил петъкът. Денят, когато на оня мрачен хълм, на Голгота, Той е умрял сред безумните крясъци на озлобената тълпа: „Разпни го!”

Може би, мислите, че тия викове са надавали някакви чудовищни варвари, някакви зверове, неразбираеми за съвременната ни епоха? Грешите! В ония страшни дни, пътят към Разпятието е бил трасиран от хора като нас.

Не ви ли напомня първосвещеникът Кайафа за съдия, манипулиран от безскрупулни търговци, живели тогава? Нима демагогският жест, с който Пилат Понтийски си измива ръцете и въпросът му „какво е истина” не ви приличат на продажните слугуващи журналисти днес? С какво лукавите фарисеи се различават от лукавите наши политици? Не прилича ли римският войник, забил копието си в изтерзаното тяло на кръста, на оня изрод, отрязал крачетата на кучето Мими?

Да, в оня злокобен ден Иисус е умрял сред безразличието, интересчийството и злобата на хора като нас. Нои е имал величието и силата да им прости и да каже: „Господи, прости им! Те не знаят какво вършат.”

Христос е измил с кръвта си черното зло, бликащо от човешките души и ни е обещал смисъл, надежда и спасение.

Без пазарлъци и условия, без гняв и презрение. Само с един завет: да се обичаме.

Защото само единението и любовта са способни да се възправят срещу мрака на злото. Ако в душите ни има обич, толерантност и прошка, ще бликне светлината на Възкресението. Ще възкръснат надеждата, вярата в доброто, Отечеството ни, човещината ни.

Нека вярваме в себе си и в Доброто, приятели!

Паула Лайт

http://bg.netlog.com/paula_light